о, спейс ... само не започвай пак умопомрачителните си коментари...
точно за обичайните недей...
обичайните имат най-добрия сценарий, който съм гледала. ще да ме извиняваш, но е чист като бисер и съвършен като елмаз. от дурго може нищо да не отбирам ама за това ...
що се отнася до жега, която ти естествено изкритикува /не мога да ти схвана логиката на харесване от толкова време/, но Жега има един много силен контрапункт, в който се състои идеята на самия филм. наречи го иначе - един малък апотеоз на най-добрите драматични актьори по това време. друго нищо не му и трябва - за кво му е?!!!
и ти, критико, не може да не си спомняш знаменателната сцена където Дон Де Ниро и Дон Пачино си пиеха кафето в едно магистрално бистро.
Помниш ли?
Е, като ценител не трепна ли сърчицето ти? Не мина ли една вълничка екстаз през изпълнената ти с критики глава? Защото, сеньор за пръв път аз виждах толкова енергия и внушение за динамика и противопоставяне изливано от диалога на двама хора, които си пият кафето.
до тук с жега ... няма да почвам с обичайните, защото за мен това е като да говоря за донеси ми главата на принца - много се вълнувам...


важно е да се прекопава и полива редовно