"Трейнспотинг" е култов (както казват), в това спор няма. Интересното за мен е, че модата по британското кино се възроди в средата на 90-те и повечето хора го свързват точно с по-новите филми. Така лесно можеш да забравиш традицията на "работнически" режисьори като Кен Лоуч или естетите-маргинали като Джарман, когото споменах.
Преди няколко години на една от първите панорами на британско кино показаха добра селекция на известни и по-малко известни режисьори и филми, която демонстрира дълбочините (и на места плитчините::))) на цялата им кинематография.
Проблемът е, че е много трудно да опознаеш цяла една национална традиция, особено ако си толкова отдалечен от нея, както сме ние. То, българското кино не можем да пребродим, та камо ли британското:)
Иначе е "Златно кадифе", както ти бяха писали.

-------
I've used up all my 'sick' days, so I called in dead.