Мисля, че е редно да се каже и нещо в защита на така жестоко оплютото "американско кино". Така де, сигурна съм, че ще се съгласите, че например "Жана Д`Арк" също може да се причисли към този уж лековат и преработен за масовия потребител псевдоисторически жанр. С малко увъртане, дори "Патриотът" бихме сложили в кюпа...
Но знаете ли къде ни отвежда това?... До пълно предефиниране на понятието "американски псевдоисторически филм". Защото, виждате ли, тези филми наистина СА псеводоисторически... просто защото не документирането на историята е целта на създаването им. Това, естествено според мен, са филми използващи някаква историческа ситуация за основа на особен прочит, имащ за цел разглеждането на нещо общочовешко в психологически аспект. Не знам дали изясних какво имам впредвид. Но просто според мен "Жана Д`Арк" например, не е филм за орлеанската дева, а филм за себепознанието и съмнението, за предателство, самота и среща лице в лице с онова тъмно в нас, което наричаме подсъзнание. По същия начин, "Желязната Маска" не беше филм нито за Луи ХІV, нито за мускетарите - за мен си беше филм за избора, за дълга, пък и... защо разглеждате като централен образ Ди Каприо? Много по-интересна беше историята на бащата... Д`Артанян.

"Someday you will find me cold benearh the last light in a champagne SuperNova in the sky..."