Две димящи дула.... вписва се изцяло като стилистика и проблематика в "новата" британска вълна - Трейнспотинг, Ейсид Хаус (но е "по-свеж" от него)..... върви някак леко и има от онази симпатична наивност на хепи енд ,но по европейски .....А имаше навремето един английски филм - Риф-Раф май се казваше и нещо на жаргон означаваше - беше много затлачен с обременяващи социални послания. Тук (в Две димящи дула)тях също ги има, но са някак по между другото и така , с усмивка погледнати.... Приятен филм, определено.... дори може би Стинг достига ненатрапчив връх в кино биографията си с него ;-)) .... каквото пък да кажем за Вини Джоунс, все ще е малко - не съм гледал изявите на Кантона, но не вярвам да са от това ниво :)))