Е, поне съвестта ми е чиста.

Е, да, нали това казах и аз в първия си постинг - купуване на съвест...

А вие като ходите на кино, знаете ли каъв нищожен процент отива до авторите на филмите? Да не си купуваме билети тогава.

Честно казано не ме интересува и какъв нищожен процент НЕ отива за авторите, когато гледам някой филм по втория начин (разбирай, пиратската). Да не бъдем лицемери и да си го кажем честно - гледаме кино, не да спонсорираме автори, а да задоволим някакви свои вътрешни потребности (от култура, зрелище, забавление и т.н.). Подобно седят нещата и с т.нар. благотворителност. Цинично, но факт.

А, и накрая: кое е това нещо, което ще помогне на някой хаитянин да се изправи на крака, ако те вече са му били отрязани?

В глобален холивудски вариант:
Лео зарязва поредния си мултимилионен проект и заминава за Хаити, където среща нашия човек в полевата болница: "Здравей, Жан, сигурно ме познаваш... (оглежда се наоколо)... А сигурно не... Но както и да е, аз ще ти купя нови крака! Истински! Но прощавай, няма да можем да ги пробваме заедно, защото забравих кафе машината у нас включена и трябва да се връщам да оправям това бедствие..."

В локален простосмъртен вариант:
Из анонимно писмо до дете в неравностойно положение: "Асенчо, радвам се, че съм ти помогнал за новото сърце с тези 18 стотинки, които ти дарих посредством десетината есемеса, изпратени до "Българската Коледа". Но прощавай, този месец ще трябва да те пропусна, защото каузата ми е международна - ще пратя есемес на твоя другар в нужда от Хаити. Искрено твой, анонимен благотворител".

~ ~ ~

Но да се върнем на темата. Лео действително расте с всяка изминала роля. В началото ми седеше като някакво петно във филмите, но в "Кървав диамант" ми обра точките. Или просто филмът беше прекалено добър, та да успее да го развали с присъствието си :)) В онзи блудкав филм с Мат Деймън (как му беше името) също не беше лош...