Съгласен съм, че първата част съдържаше напрежение и стил, и някак си страхотното съпреживяване с Брус Уилис се получаваше само. Докато от втората насам екшънът е все така добър, но я няма душата на оригинала.
Мисля, че колкото по силно съпреживяване се постига между зрителя и героя, толкова по-майсторски е филма.

Обаче... колко малко култови, майсторски филми имат също така уникални продължения? Пришелецът... Първите войни... Индиана Джоунс... пръстите на двете ръце на дърводелец са повече.

Търсиш нещо, което да покрие емоциите от първата част на Умирай трудно в теб може би? Но тогава първо те са били нови и неочаквани и второ, не е имало такова насищане на екшъни като цяло.

В огромния процент от случаите продълженията наистина развалят магията на оригинала. Аз затова и искам Спилбърг да остави Индиана Джоунс да почива в мир. Но в Умирай трудно е много късно вече да разсъждаваме така! А и тази цифра 4 след заглавието е там, за да каже, че няма претенции да е нещо ново. Или за да поправи бозата, която трета серия беше, знам ли...

williams, horner, elfman, zimmer...