Аз съм от тези, дето са гледали 21 грама, но не са го разбрали, защото също правя сравнение между Вавилон и Сблъсъци - в полза на Сблъсъците.
И с Изгубени в превода мога да го сравня, и със самите 21 грама.

Нещо ми дойдоха в повече тези 148 минути. Час и половина щяха да ми стигнат, за да схвана идеята, а и вероятно да я почувствам по-добре.
Историята с азиатското момиче ми беше напълно излишна.
Най-съчувствах на бавачката.
Музиката беше желязна - все едно бях в дискотеката/на сватбата/...
Операторът беше чудесен...
Брат Пит? Да, добро изпълнение, но наистина всеки друг приличен актьор (известен или неизвестен) би се справил с ролята. Особено пък Ралф Файнс, който за мене е единица мярка за драматично изпълнение - де що е страдал в някой филм, аз съм страдала почти толкова - Английският пациент, Брулени хълмове, Краят на аферата...

Не съжалявам, че гледах Вавилон, но ми се видя някак претенциозен (като започнем от заглавието) и не ме накара да се развълнувам истински от съдбата на героите.
И не е там въпросът, че не ставаше кой знае какво, нито, че имаше няколко паралелни истории...

Имах усещане за телевизионен репортаж от мястото на събитието, който не е бил обработен така, че да постигне по-голямо внушение от простото предаване на няколко умерени житейски драми.

Нещо ми липсва в този филм. Нещо, което да го отличи и да издигне драмата му над нивото ми на търпимост. Нещо, което да ме накара да се изправя на седалката, да изживея историята с героите и да плача за тях.
Последен подобен случай - хотел Руанда.
Тук не се получи.