Re: Жалейка за кино Център / Култура и изкуство / Кино

Това ми е много болна тема...

Когато някога реших да се занимавам с кино - по-точно с разработване на киносалони и програмация, бях пълен с много амбиции и илюзии. Това стана преди 15 години, когато имаше надежда за всичко. Тогава нашите височайши простаци решиха да внесат наготово някакъв "френски модел", съчетан с тотално американизиран филмов репертоар и се получи един невероятен тюрлю-гювеч. После прехвърлиха киносалоните на разпореждане на Министерството на промишлеността, билетите се отчитаха в Министерството на финансите, а репертоарът се съгласуваше с Министерството на културата. Изобщо, както е казал народът, "девет баби - келяво дете". Не знам дали всичко това беше направено целенасочено или просто от глупост и некадърност, но като резултат от някогашните 3500 работещи кинозали в страната останаха не повече от 40-50 (като изключим мултиплексите). По-нататък ситуацията се разви с лицензирането, толерирането и монополизирането на най-едрия някогашен видеопират Стефан Минчев (в това, на пръв поглед, няма нищо неморално и незаконно - просто хамериканците така си действат: узаконяват най-големите престъпници и ползват развитата от тях клиентска мрежа).

Случиха се, или бяха допуснати и следните неща:

1. Липса на преференциални цени и часови пояси за учащи и пенсионери
2. Липса на възрастови ограничения в кинопоказа
3. Липса на субсидиране на националния и европейския кинопоказ
4. Липса на отчисления от стойността на билетите, негативите, позитивните филмови копия и видеоносителите, за които се обещаваше, че щели да използват за стимулиране на родното кинопроизводство
5. 20% ДДС върху билетите за кино!!!

И други...

Някъде - може би само в София - тези неща частично са били коригирани и замазани, но в провинцията настана тотална анархия и разсипия, като основната цел беше да се докаже, че киносалоните не могат да печелят и трябва да се разпродадат евтино на "свои момчета". Но докато във филмопроизводството, след 15-годишно тъпчене в кръг, нещата взеха да се оправят някак от самосебе си и родното ни киноизкуство да се възражда от пепелта, то в разпространението се наложи грозната тенденция кината да се превръщат в места за ядене на пуканки. По-интелигентната и по-заможната публика бе отблъсната и тя се затвори вкъщи пред компютърните монитори и плазмените телевизори и може би никога повече няма да се върне в салоните, с изключение на малцината маниаци, които пишат и четат в този клуб (и то не всички). Най-лошото, което се случи, бе, че зрителите бяха изтървани. И докато преди 5 години, когато все още се занимавах със съживяването на едно голямо градско кино, имаше някаква надежда, сега аз лично не виждам никаква. Вече имам подозрението, че дори европейските и другите "арт"-филми да се прожектират безплатно, пак толкова ще се гледат. Особено в провинцията. Тъй като у масовата публика вече липсва всякакъв интерес и рефлекс към "другото", неконфекционното (всъщност - истинското) кино.

Накрая: с кино "Център" ме свързва един сантиментален спомен. Всъщност два: там ме заведе една много симпатична дама и за пръв път от 10-години насам видях пълна до пръсване зала. Беше по времето на последната "Киномания"...

Някога в едно списание имаше следното заглавие: "Уморените кинозали ги убиват, нали?!" Те затриха кино "Модерен театър", дето беше национален паметник на културата, че какво остава за някакъв си "Център".

А все пак Ленин беше казал: "От всички изкуства за нас най-важно е киното"...

----------
Always look on the bright side of life!