|
Тема |
Re: Александър [re: Movie lover] |
|
Автор |
lady oscar (lubopitka) |
|
Публикувано | 19.01.05 18:14 |
|
|
СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!!!!!
Значи не съм единствената застанала посредата на своето ЗА/Против този филм напълно съм съгласна с Movie Lover, че Величието на Александър, което всъщност го е направило тази изключителна историческа личност Оливър Стоун не е успял да го покаже...Героят през цялото време действаше доста хаотично, решенията му не показваха кой знае какъв вътрешен пламък и сила,а по-скоро непрекъснат опит да избяга от вечно преследващата го сянка на баща му и деспотичната му майка...Но това се преглъща, може пък наитина идеята на режисъора да е била тази...Най-много обаче ме подразни като цяло заобикалянето на нещата. През целия филм имах чуството, че стъпваме на пръсти около важните неща - защо аджеба е била толкова силна връзката между Александър и Хефестион ("ти си единствения на когото вярвам!" ама защо, само заради хилавата им детска битка?!)или пък е било сексуалното привличане?! макар, че за мен то не се усети между тях, а между Александър и "балетиста"; после убийството на бащата - претупано с бърз разказ зад кадър, за да бъде плъосната сцената в края. с каква цел? да се мотивира падението на Александър с убийстовото на Клит?! (на него синко можеш винаги да разчиташ, каза Филип малко преди да го ръгнат..) много глупаво ми се стори...ами всички тия "футболни"забежки - гласа на Птолемей от една страна, ами надписите "македонски ляв фланг" и "македонски център" ?! това пък за какво?! а цялото това декламиране на имена - изброиха де що име старогръцко са се сетили и с такъв патос, все едно на заря проверка са ги извикали то като цяло всички герои и така си говориха де - главно с дълбокомислени съвети и нравоучения...
и все пак наистина - сцената с битката в Индия и червените филтри, това се запомня. много е вълнуваща, особено как се изправиха двамата с Буцефал - определено кулминацията на филма за мен.
Вавилон - пак добра работа на екипа по компютърни ефекти, много красив град и без много да се натрапва образа на прочутата кула...
Аристотел - малко, но наистина от сърце
музиката - ммммм три пъти ура за Вангелис
иии да Хефестион - дълбоки сини очи, черна очна линия ...и омекващи дамски колене
Това, което не ни убива, ни прави по-силни!...Който го е казал, да се гръмне!
|
| |
|
|
|