Аз пък харесвам ”бозите” с Мег Райън, но Мостовете нещо не ме впечатлиха.
Чак 'харесвам' не е точната дума, но са ми по-скоро приятни.
А в Мостовете проблемът ми беше, че не им хванах вярва. За мен нещата не стават по този начин, любовта не е такава, хората не изпитват такива неща по този начин и т.н. Просто беше някак си много неправдоподобно, с претенцията да е нещо кой знае колко мъдро.
Признавам си, че не гледах целия филм и може да не съм разбрала правилно това, което съм видяла, но от Мостовете очаквах като че ли повече. Не ми се видя реалистично, Клинт Иистууд ми беше прекалено безизразен, емоциите не отговаряха нито на репликите, нито на физиономиите на героите ...
Разочаровах се, с две думи.

Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.