|
|
| Тема |
 Актуално за самоуйството и свободната воля |
|
| Автор |
Absinthe Ducrosfils (сектант) |
|
| Публикувано | 10.11.14 12:37 |
|
|
|
По повод смъртта на показно самозапалилата се наскоро жена (Бог да я прости!) психиатрично-богословските си реторически способности многоуважаемият д-р Михайлов.
Споменат беше за пореден път добре известният "Вертеров ефект", при който самоубийството се героизира и предизвиква подражателска вълна. Но по-интересно беше едно мимолетно изказване, че при акта на самоубийство, човек в последния момент може да се откаже и да преосмисли решението си, дори и вече да е твърде късно. Това си е чиста проба отказ от морално и религиозно осъждане на самоубийството от страна на "експертния" коментатор.
Разбирам дискомфорта на този уж православен психиатър от това да чете Евангелието пред светска публика и да се предпази от осъдителни морализаторски оценки за починалата, но все пак...
Това, че Християнството и особено Римо-католицизмът смятат самоубиството за един от най-големите грехове не трябва да се отминава случайно от обезкоренения и осветскостен колективен разум. Това осъждение си има дъбоко общностно-съхраняващо и заздравяващо предназначение; и част от това предназначение е да се предпази по-лабилните люде от общността именно от копиране на самоубийствени поведенчески модели. Тази забрана трябва да се проповядва от Църквата ясно, категорично и императивно, а не да се каканижат някакви светско-вероятностни препоръки с половин уста.
И пак с дежурното обвиняващо или оневиняващо обстоятелство на пост-фактум привидяната свободна воля. Може пък точно накрая, в част от секундата, самоубиецът да си е променил решението, следователно не трябва да бързаме да го съдим като самоубиец. Всъщност самоубиецът не е самоубиец, а е бил притиснат от обстоятелствата или временно душевно помрачение и няма такова нещо като същински самоубиец... И пр. и пр. слова и фразьорства за избягване на директното осъждане на това греховно пред Бога и Общността деяние.
Затова в предишната тема (за свободната воля) призовах да се върнем към здравия аристотелизъм при дефиниране на преднамереното разумно човешко поведение - то не е акт на някакви спонтанни, моменти проблясъци на "свободната воля", а е резултат от постепенно натрупвани навици, вкл. мисловни, разсъдителни, ценностно-съобразителни.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 10.11.14 12:46.
| |
| |
| 
|
|
