Дори и да вярваш в съществуването на свободна воля, си принден да признаеш, че повечето от тези неща са плод на генетиката, навика или външни обстоятелства.
а способноста да мислиш и преценяваш я нямаш за нищо - как се държиш, какво правиш и изобщо цялото ти отношение към света и околните според теб не са плод на собствената ти разсъдливост, опит, чувствителност и като цяло вътрешните ти, психологически способности и интелектуални възможности, а на всякакви външни фактори. С тези твои меко казано странни и налудничави вярвания, можеш да се чувстваш принуден ти, но не и аз - човекът е живо същество, а не някаква машина в/у която някой т.е. Бог, си оперира каквото му щукне. Не знам какво си мислил с години в/у нещо толкова елементарно и очевадно - ако някой ти предопределя да извършиш дадено действие, било то убийство или спасение, и ти нямаш свободната воля да откажеш/ приемеш това действие, да направиш избор, било същия или друг, то същия този някой, определено страда от крайна форма на шизофрения и кретенизъм, държейки те после отговорен "защо аджеба си убил/ спасил". Ясна логика - все едно да се сърдя и наказвам чука, задето е забил гвоздея накриво.

От това, че Бога е началото и края на всичко, съвсем не следва, че е предопределил всичко. Отговорността на човека - и изобщо отговорността - идва именно от свободата да избираш и никое същество, и нищо друго на тази земя, не е отговорно толкова, колкото човека, защото тъкмо ние имаме такава степен на осъзнатост, че не само откриваме, но и създаваме възможностите за избор. Ако изборите, които правим са предопределени, то тогава цялата отговорност пада в/у онзи, който ги е предопределил - онзи, който определя, той носи отговорност, нещо което може да се види в самата структура на обществото и взаимоотношенията помежду ни. Щом ти не си определил и решил да извършиш някакво действие, то е съвсем просто за осмисляне, че не ти си отговорен за следствията от това действие - за това в съдебната зала не се осъжда оръжието, с което се е извършило престъплението, а извършителя на престъплението, защото той е решил и определил, а не оръжието.

Човекът не е средство - той е живо, съзнаващо същество и за да бъде такова, то свободната воля е просто неизменна. Именно възможността да мислиш, да преценяваш, да решаваш, да определяш, да избираш, да внасяш промяна, самото съзнателно качество те правят отговорен - ако нямаш тези способности, ако нямаш свободната воля, то тогава е пределно ясно, че няма как да си отговорен, защото просто не си живо същество, а нещо механично, някакъв уред, някакво средство изпълняващо команди.