|
Или КОЙ носи отговорност за това, което се случва в живота ни?
По случай празника на народните будители ви предлагам тема за дискусия за вярващи и невярващи.
По интересни извадки :
Когато нещата станат зле, съществува тенденцията да обвиняваме другите или дори Бог. Понякога се появява чувството за получаване на нещо по право и някои хора се опитват да прехвърлят отговорността за благосъстоянието си върху други хора или правителства. По отношение на духовните неща някои считат, че няма нужда да се стремим към лична праведност, защото Бог ни обича, Той ни приема „такива, каквито сме“.
...
Бог не ни спасява „такива, каквито сме“, просто защото като „такива, каквито сме“, ние сме нечисти и „нищо нечисто не може да пребивава … в присъствието Му; защото на езика на Адам Неговото име е Свят човек, а името на Неговия Единороден е Синът Човешки“4. И второ, Бог няма да действа, за да ни превърне в нещо, което не сме избрали чрез действие да станем. Той наистина ни обича и защото ни обича, няма нито да ни принуди, нито да ни изостави. По-скоро Той ни помага и ръководи. Наистина, истинската проява на Божията обич са Неговите заповеди.
...
Христос умря, не за да спасява на сляпо, а за да ни предложи покаяние. В процеса на покаяние, ние се осланяме „изцяло на заслугите на Този, Който е могъщ да спасява“19, но покаянието е самоволна промяна. Затова, като прави покаянието изискване за получаване на дара на благодатта, Бог ни дава способността да запазим собствената си отговорност.
...
Неразбирането на Божието правосъдие и милост е едно; отричането на Божието съществуване или върховенство е друго, но и двете водят до занижени постижения от наша страна—понякога много по-малки от нашия пълен божествен потенциал. Бог, който няма изисквания, на практика е еквивалент на Бог, който не съществува.
...
Относителност означава, че всеки човек е най-висшият си ръководител. Разбира се, не само хората, които отричат Бог, вярват в тази философия. Някои, които вярват в Бог, вярват и че те сами решават кое е правилно и грешно. Един млад човек го казва така: „Не мисля, че хиндуизмът е грешен или че католицизмът е грешен или че Англиканската църква е грешна—мисля, че зависи от това в какво вярвате. … Не мисля, че има правилно или грешно“. Друг, запитан за основата на религиозните му вярвания, отговаря: „Вярвам в себе си—наистина това е важното."
...
За онези, които вярват, че всичко може да е истина, заявяването на фиксирана цел и универсална истина е като принуда—„Не трябва да бъда принуждаван да вярвам, че нещо, което не харесвам, е истина“. Но това не променя реалността. Нехаресването на закона за гравитацията няма да предпази човек от падане, ако се подхлъзне от стръмна скала. Същото е валидно за вечния закон и правосъдието. Свободата произлиза не от отхвърлянето му, а от прилагането му. Това е основно за Божията сила. Ако не съществуваха фиксираните и неотменими истини, дарът на свободата на избор щеше да е безсмислен, тъй като никога нямаше да можем да предвидим и определим последствията на действията си.
...
Не си правя илюзии, че това може да бъде постигнато само чрез собствените ни усилия, без Неговата неотменна и непрекъсната помощ. „Знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим“24. Не е необходимо да постигнем някакво минимално ниво на способност или добрина, преди Бог да ни помогне—Божията помощ може да ни се дава всеки час на всеки ден, независимо къде се намираме по пътя на подчинението.
|
Въпросът "Кой?"
