Поздравявам ви, че повъзкресихте интереса на клуба към позабравения жанр Тълкувание на конкретни библейски пасажи. Аз до голяма степен се солидаризирам с изложените по-горе мнения на Метро, dnaunseq и Алиса (като изключим някои изтъркани опити за компрометиране на библейското послание от последните двама). Сравнено с повествователните и стилистични похвати в останалите библейски текстове, не виждам нещо странно или необичайно в това, Бог да праща зъл дух на някого. Тази фраза, според мен, е синоним на това, че Бог оттегля благоволението Си и подкрепата Си от въпросния цар на Неговия народ и ги прехвърля на Давид, а не толкова на това, че активно иска да злотвори и да "прави сечено" на обезвластения Саул. Това е повече въпрос на изразни средства, отколкото на конкретен и много специален смисъл; по-късен пример е Иисусовия транфер на Легиона от човек към стадо свине - и в този случай можем да се запитаме Какво толкова са Му направили на Господа горките прасенца, че ги наказва толкова жестоко като им втълпява зли демони в свинските главици? За тогавашното мислене, в приордата (а Бог и духовете за това мислене не са свръхестествени, а са част от цялостното естество, от природата; понятието за свръх-естествено е средновековна схоластична конкструкция и е небиблейско и несветоотческо) няма празно - ако нещо напусне някакъв видим или невидим топос веднага нещо друго се намърдва на негово място. Така е и с главата и властовия статус на Саул. Пак казвам, според мен това е въпрос на изразни средства, а не на някакво специфично и много тайнствено смислово съдържание или на някаква тънка конотация, отиваща отвъд очевидното послание, че Бог и народът Му дават властта от Саул на Давид.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)