Малко разсъждения:

1. Ако имат правоспособност.
2. Да се гледат резултатите.
3. Днес имаме много жени журналисти, писатели, учители.
4. Да се обмисли подробно за всички последствия в обществото, напр. да не доведе до "възгордяване" на жената.
5. Това, че е срамно да говорят е вид психическа нагласа на хората, но ако този срам е изчезнал с времето, без това да представлява етическо декадентство, може да отпадне и нуждата от тази разпоредба.
6. Да се изследват възприятията на обществото.
7. Ако следват правилата на добрия тон при задаването на въпросите (повторно за частта "Ако искат да научат нещо").
8. Ако не смущават дейността на останалите духовници или вътрешната им концентрация, нужна за ритуалите.
9. Ако не възпрепятстват възприемането на материала, заради това, че са жени или защото материалът изисква прозрение на картината зад думите, освен внимание към физическия облик.

Но основният въпрос, след като прочетох цялата 14-та глава, според мен е: "може ли жената да получи пророчество, или тя само се възпитава в църквата по отношение на пророчествата". Тоест в случая първо не става въпрос за по-рутинните проповеди. Второ, притеснението ни е, че жената се радва или на вътрешен мир, или се оставя жертва на напрежението и на обстоятелствата. Обаче пророкът е като един психоаналитик, който трансформира обстоятелствата. За целта той първо трябва да усети вътрешното състояние, напрегнатост на обществото по отношение на конфликти и впоследствие да има прозрение за трансформативна стъпка. Пророчеството е заредено и по този начин то е двустъпков процес, а не просто упражнение в успокояване.

Като един лакмусов тест по въпроса трябва да видим как се справят жените психоаналитици в сравнение с мъжете психоаналитици при тълкуванията си. Тоест дали при жените нямаме само напътствия (макар и добри), но не и едно издигане в конфликта и едва тогава неговото трансофрмативно решение. Също дали жената няма тенденцията да бяга или да се скрива от съдбата си, докато мъжът има психическата способност да върви насреща и така да управлява "кораба" (когато се налага и когато е възможно, тоест открито е решение или "просека"). Но все пак - дали всичко това е желателно за сегашното състояние на обществото. Защото времена на пророци, погледнато радикално, е времена на брожения. Но не е казано, дали всички времена трябва да са такива. Все пак имаме предвид, че при сегашната уредба на религията, пророчеството не заема целия бит, а се свежда до ограничени прозорци от службата (иначе бихме били превъзмогнати от него).