Очакването на месия и то забележете от последните дни е нещо много характерно за евреите, защото те са отвъд и извън другите култури (и често подсъзнателно желаят постоянното скъсване с тях). Всъщност това е нещо много хубаво, след като римляните са си позволили да унищожават страните на хората (не само тяхната). Това е отмъщението над всеки унищожител (или "възродител" и "заличител"), в смисъла, че човекът преодолява някакви културни задръжки (отхвърля всяка култура) и се насочва към чистото бъдеще. Едно постоянно приключване със стара ера и преход към нова.

Нежеланието да се приеме боята на наложените чужди култури води до това, че преходът към бъдещето се осъществява непрекъснато чрез едно "анти-". Това "анти-" не е просто стремеж към подобряване на съществуващото, а има по-мощен заряд от това и е по-радикално. Иска се преходът да е през "разбиване", което е вид забравяне. Само че въпросът е, че тази психологическа настройка продължава, дори след промяна на съдържанието на света. Какво се получава тогава - идеята за вечна революция? Дали е възможно даден исторически момент да се приеме за достатъчно задоволителен и да се премине към коригиране на този вид психология към по-рутинна такава. Или всъщност някой може да каже, че това е нежелателно, защото ще се загуби енергията за движение.