Отклоняваш се от темата за въркресението на вярващите, която обсъждахме и по която беше горния ми дълъг коментар, който очевидно те е домързяло дори да прочетеш докрай, а пък камоли да размислиш върху него и последователно да му реагираш.
Като православен християнин приемам решенията на вселенските събори, вкл. и относно Божието триединство, природите и волите на Христос и пр. С уговорката, че съборните определения са рамкиращи, а не изчерпателно изясняващи. Но въпросът за индивидуалното възкресение е доста по-неопределен от гледна точка на историческите официални вероизповедни документи. Какво остава пък за индивидуалното му изповядване и разумяване...
За което не може да се говори, трябва да се мълчи.
Аз виждам очевидното учение за общностното възкресение в Библията - от първата до последната й страница - и затова говоря за него и го изяснявам в контекста на цялостното новозаветно благовестие. За това, дали и как точно всеки отделен вярващ и невярващ възкръсва в рамките или извън тази възкресенска общност, Писанията и вселенските съборни решения не дават директен отговор. Което е твърде странно, ако бихме приели, че това е централно и фундаментално християнско учение, както, допускам, приемате ти и повечето съвременни християни-егоцентрици, особено протестантсващите, но не само. И въпреки тази неопределеност, някои съвременни "евангелски" пастори обичат да изпадат в натуралистични подробности относно съдбата на индивидите след смъртта, основавайки се предимно на личните си видения.
Протестантите често критикуват многовековното православно свещенство, храмостроителство, литургия и иконопочитание въз основа на това, че тези обредни институти не са изрично заповядани в Писанията, нито дори в първите вселенски събори. Но тези неща са исторически засвидетелствани в своето развитие, разпространение и съхранение; те не са въпрос на невидими и недокументирани реалности, какъвто е въпросът за индивидуалното избраничество и възкресение, който става донякъде актуален и предмет за официално обсъждане в Източната църква едва след избухването на Реформацията, но много по-малко отколкото за Западната. Всичко друго са поучителни видения и илюстрации на финалното възкресение, нямащи за цел да опишат метафизически неговата реалност, а единствено да концентрират вниманието на слушателите за да устояват в лоното на Църквата.
Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.
|