Синовете в утробата й взеха да се удрят / Религия и мистика / Християнство

Показателна и знаменателна е Историята на братята Исав и Иаков

[Битие, 25:21] И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.
[25:22] Синовете в утробата й взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.
[25:23] Господ й рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.
[25:24] Дойде й време да роди: и ето, близначета в утробата й.
[25:25] Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.
[25:26] Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).
[25:27] Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков - човек кротък и живееше в шатри.
[25:28] Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.
[25:29] Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.
[25:30] И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.
[25:31] Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.
[25:32] Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?
[25:33] Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.
[25:34] Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството

. . .[27:1] Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!
[27:2] (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;
[27:3] вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,
[27:4] сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
[27:5] Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;
[27:6] а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:
[27:7] донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.
[27:8] Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:
[27:9] иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;
[27:10] а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.
[27:11] Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;
[27:12] баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.
[27:13] А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.
[27:14] Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.
[27:15] И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;
[27:16] а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;
[27:17] и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.
[27:18] Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?
[27:19] Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти.
[27:20] И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.
[27:21] И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.
[27:22] Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови.
[27:23] И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови
[27:24] и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.
[27:25] Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.
[27:26] Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.
[27:27] Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил;
[27:28] да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;
[27:29] народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени!
[27:30] Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, - и брат му Исав си дойде от лов.
[27:31] Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
[27:32] А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.
[27:33] И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.
[27:34] Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!
[27:35] Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.
[27:36] И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?
[27:37] Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?
[27:38] Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.
[27:39] И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре;
[27:40] ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си.
[27:41] Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.

. . .[31:13] Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе).

. . .[33:1] Погледна Иаков и видя, и ето, Исав (брат му) иде, и с него четиристотин души. И раздели (Иаков) децата на Лия, Рахил и двете слугини.
[33:2] И тури (двете) слугини с децата им напред, Лия с децата й подир тях, а Рахил с Иосифа най-подир.
[33:3] А сам тръгна пред тях и седем пъти се поклони доземи, приближавайки се до брата си.
[33:4] И се затече Исав насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целува; и плакаха (двамата).