|
"Който има уши да слуша, нека слуша"
[Матея, 13:1] А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.
[13:2] И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.
[13:3] И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
[13:4] и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
[13:5] Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
[13:6] А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
[13:7] Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
[13:8] Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
[13:9] Който има уши да слуша, нека слуша!
[13:10] И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?
[13:11] А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;
[13:12] защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;
[13:13] затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;
[13:14] и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;
[13:15] защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".
[13:16] Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви - задето чуват;
[13:17] защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.
[13:18] Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:
[13:19] при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.
[13:20] А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,
[13:21] ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз-час се съблазнява.
[13:22] А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.
[13:23] Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.
|
"над тях се сбъдва пророчеството на Исаия..." [re: Lilla My]
