|
|
| Тема |
 Кому са чужди суетата и щесталвието? |
|
| Автор |
Prokimen () |
|
| Публикувано | 15.12.13 11:50 |
|
|
|
Интересно ми е да узная кой какво отношение и съпричастност има към суетата и т.н. по православному "смъртен грях" - щестлавието.
Когато говорим за т.н. "суета", най-често се цитира библейския стих: "Суета на суетите - всичко е суета",
Ако всичко е суета, според библейския Кохелет или Еклесиаст в превода на т.н. "70-те тълковници", то нима не може да съзрем нещо градивно или положително, достойно за уважение и преклонение във въпросната суета?
Според Првославието, щеславието е смъртен грях. Църковно славянският израз "тщетный" ще рече "напразен". В речниците се обяснява, че това е стремеж човек да изглежда добре в очите на околните; потребност от потвърждение на личното превъзходство.
Ще се осмеля да предложа собствената си дефиниция, че суетата е външна проява, докато щеславието е вътрешно чувство.
Възможно ли е да съзрем в т.н. "щеславие" нюанс на лично достойнство?
Актуализирайки понятията, днешният "избор" на Варненски митрополит не е ли прекрасен образец на суета на суетите, както всички онези, които държат имената им да са в листата на позора - образец на щеславие?
Личностната изява в науката, изкуствата, спорта, политиката и не на последно място в църковната какафония, не са ли в крайна сметка суета? Ако са суета и проява щеславие, защо се вдъхновяваме от смъртния грях на щеславен композитор, художник, писател, мъдър духовник, преуспяващ политик и т.н. и т.н.
Последните теми в клубовете засягаха чуждите грехове и пороци. Интересно ми е да прослушам добросъвестните и откровени хора как виждат суетата и щеславието в личния си живот и какви творчески импулси са им дали?
| |
| |
| 
|
|
