...не купувам електроенергия!
Провокира ме една тема в клуб 40-50 - ето , и понеже не чета във фейсбук, реших да споделя намерението си тук. Утре, на 17 февруари, от 6 до 7 вечерта, ще изключа централния бушон в къщи. Пряката полза:
- спестявам 1 час разход на електроенергия
Конкретната цел:
- лишавам от печалба електроразпределителното дружество в знак на протест срещу високата цена на електроенергията
Далечната цел:
- искам да променя света, започвайки от себе си.
Изгоди:
- нищо не ми струва да се лиша за малко от скъпоструващо удоволствие. Никой не е умрял от 1 час лишения от ток.
- принципно съм против изнудването на бедните от монополите, солидаризирам се с гражданския протест чрез реални действия.
Утопични мечти:
- ако доброволното спиране на електропотреблението всяка неделя, по едно и също време, ни стане ежеседмичен навик, ще прецакаме системата. Само си представете: един час никой не гледа телевизия, не зарежда на бензиностанции, не поръчва в заведения, не купува в магазини, потребяващи електроенергия, не ползва никаква услуга, произведена и доставена чрез ток - радио, телевизия, интернет, концерт, театър, топло, светло, банкомат и постерминал - НЕ, БЛАГОДАРЯ! В момента ни заробват чрез благата на науката и технологията, като ни правят зависими от тях и ни ги продават прескъпо - сами сме се набутали в ъгъла и плащаме цената на личния комфорт, дори и да е непосилна. Това си е доброволно избрано робство. Само един час отказване от робството няма да ни унищожи, но поне за малко ще ни направи свободни.
Снощи прочетох темата в съседния клуб, веднага си казах - що пък не. После си помислих, колко хора четат във фейсбук? Най-потърпевшите дори нямат компютър. И реших да подхвърля идеята на съседите. Тази сутрин в кварталния магазин споделих инициативата с продавачките - казаха, СУПЕР, то вече не се трае, щом е протест, участваме. Досега все за икономии се ограничавахме, сега ще си спрем тока напук. После се разговорих с ранобудните пенсионерки от блока. Едната пита "ама ще го спират ли /тока/?" Казвам, нееее, концерт по желание е - сами ще си го спрем в един и същ час, за да се усети "там, горе". Жената се ухили - "ооооо, добре - хем икономия, хем да покажем воля. По големите градове протестират, пък ние тук търпим и само затягаме коланите."
А вие, уважаеми съклубари? Какво ще кажете, вместо да се дърлим има ли Бог, няма ли, и как е най-правилно да Му служим, просто да дръпнем шалтера за един час? Подкрепяте ли?
-
|