Защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му ... а които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил (Рим. 8:29-30).

Тук св. Павел говори за онези, предузнати и предопределени от Бога за вечна слава като в контекста на цялото християнско учение се разбира, че това предопределение включва също свободния избор на спасяващите се; тук отново ние виждаме тайнството на синергията, съдействието между Бог и човека. В своето тълкувание на този пасаж (15 беседа върху Римляни), св. Йоан Златоуст пише: "Апостолът говори тук за предузнанието, да не би всичко да се припише на призоваването... понеже ако само призоваването беше достатъчно, защо не всички ще се спасят? Следователно, той казва, че спасението на призваните се извършва не само чрез призоваването, но и чрез предузнаването, а самото призоваване не е насилствено или задължително. Така всички биват призвани*, но не всички се подчиняват ." Еп. Теофан Затворник добавя: "По отношение на свободните същества, [Божието предопределение] не препречва тяхната свобода и не ги прави неволни изпълнители на Неговите решения. Свободните действия Бог отнапред вижда като свободни; Той вижда целия живот на свободния човек и общия сбор от всички негови действия. И виждайки това, Той постановява така сякаш всичко вече е било извършено... Не действията на свободните люде са следствие от предопределението, но предопределението се явява следствие от действията." (Коментар върху Римляни, гл. 1-8, през руския превод, 1890 г., стр. 532).



*"Мнозина са звани" - мнозина, значи в с и ч к и.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите