напълно възможно е пр. Игнатов да е искал Бог да му прости и да е получил от него прошка. В тези взаимоотношения това е важно. За църквата като общество сигурно трябва да се поиска прошка която ще се приеме. Както сигурно трябва и да се иска и прошка извън деноминацията понеже е заемам отговори позиции и извън ББЦ.
за много от младите сигурно единственото задоволение ще доиде от пълна откровенност за пълното съдържание на досието му. Тогава всеки ще може да прецени за мотивите му /били те момент на слабост/.

но в същност мога аз да се запитам какво пък точно ми е съгрешил на мене пр. Игнатов ?

често знаеики личните си недостатъци ни се иска да прекараме и лидереите си през калта та да ги докараме до нащо ниво. Можеби трябва в България /или евангелизма/ да се премахне представа че лидера трябва задължително да е безгрешен.

/тука си признавам че последните 2 години работя за американската армия/ тоест съм се покварил в това отношение /маи това ще излезе по скоро като хвалене/.

Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.