|
Наличието на Божието Слово - Библията само по себе си е духовен феномен, който не може да бъде отминат. Ако приемем, че Църквата е единственият носител на истината, било то "ex cathedra", било като историческа практика, то, какъв е смисълът Бог да ни оставя Писанията?
Разбира се, Църквата е стълб и опора на Истината, но ние удостоверяваме това чрез Писанията, 1 Тимотей 3:15
Относно тълкуванието на Писанието, разбира се, че има многопластовост, но нека не забравяме, че това, което ни вкарва във Христа (прави ни Християни, приобщава ни към тялото, довежда ни до спасение и т.н.) лежи още в горните пластове, пластовете на очевидност.
Голямото нещо на Християнството се носи от Проповедта на планината, разбирането на десетина притчи, и разбира се, фактът на смъртта и възкресението на Исус.
Исторически факт е, и статистика, че хора, приели здраво малък основен брой христови истини и слушащи съвестта си, показват по-здрав християнски живот от дълбоките теолози, които, заслепени от знанията си, а и от откровенията си, са склонни на компромиси и съзнателни грехове, които вършат в тайно.
Сентенцията "само Църквата носи правилното тълкувание", допълнена със "една видима организация е Църквата, тази която има преемственост по ръкополагане", довежда хората към следния духовен компромис: "първо е правилното членство, а по-нататък ще съобразяваме разбирането на Писанията и съвестта си с нейните правила". И никой не смее да пипа Библията, а камо ли и да тълкува.
Пак ще повторя, че първият пласт, очевидният, праволинейният, разбиран дори (само?) с детско разбиране, е в крайна сметка - фундаменталният.
А разбирането че Църквата е невидим организъм (на всички вярващи по земята), свързан с връзката на Духа, не води до никакви противоречия.
|
За неразбирането на Библията
