Нямам проблем с исляма като такъв, доколкото нямам проблем с поне част от мюсюлманите. Смятам, че има форми на ислям, които са напълно приемливи за обществото. Например битовият ислям на българските турци, помаци и ислямизирани цигани не е никакво притеснение за мен, намирам го дори за по своему ценен.
Имам проблем с радикалната форма на исляма. И наистина съм готов на насилие срещу фундаменталистите, ако - да не дава Господ - се появят у нас, защото те от друго освен от насилие не разбират.
Инак чета преводи на стара иранска поезия като скъсан и се кефя на телешки дюнер, телешки кюфтенца, телешка мусака, имам-баялдъ, баклава, кадаиф, турско кафенце, турски чай, приказката за Маруф Обущаря и Истанбул. А любимата ми певица е иранка.
Което не значи, че бих обърнал другата си буза, ако някой джагалистанец се опита да ми влезе в къщата. Бих се опитал да му изтръгна гръкляна и ако оцелея, току-виж ми хрумне да се поразкая малко. Но не гарантирам. По-вероятно да ударя едно кръстче от благодарност, че съм претрепал успешно наглеца. От друга стара, нямам намерение сам да влизам в нечия къща. Нека джагалистанците си живеят щастливо там, откъдето идват.
Ама не било християнско така? Не знам защо християнството трябва да е захаросано. А ако съм в грешка - е, Божа работа, не ми било писано да съм по-добър християнин. Вероятно Божа работа и ако претрепя джагалистанеца или пък той претрепе мен (което е почти ислямско изказване по своя фатализъм). Толкова си мога, дадено ми е само едно талантче. Поне няма да го заровя в земята.
Смятам, че всеки би постъпил така. но понеже е модно да се правим на по-добри християни отколкото сме, хората ги е срам да си признаят, че са далеч по-готови да се отбраняват при насилие. А това е съвсем естествено.
Капището в Рупите да се разруши
|