|
1 Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?
2 Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем.
3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
4 Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.
5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.
8 Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?
9 И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.
10 Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.
12 Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата Си на смърт И към престъпници биде причислен, И защото взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците.
Пуснах тема и отсреща, но тук искам специално да ви попитам, защото сме по-разнородна публика, следното:
Както виждаме (нарочно сложих малко цвят) този текст има странна, поне за мен граматическа структора.
- Първо се говори в 1-во лице м.н.ч - ни, нашите. Авторът (или кой?) се изказва от имета но всички хора
- Второ съвсам неочаквано този за когото се разказва става "Ми", а наръдт "Моите". Предполагаме, че вече са Господни думи.
- Трето разказва намеренията на Господ за този за когото се разказва, като той е наричан "служител".
Бехте ли ми казали вашето становище за тази странна езикова структора, както и да ми отговорите на следните въпроси:
- Твърди се, че става дума за Исус. Защо е служител и как Бог е служитела сам на себе си
- Защо се определя само един дял за Човека от този текст
- Защо сяда между, а не над наречените "силни" и кои според вас са те
- Защо имаме споменаване на душа, която ще се насища, ако става дума за самия Бог-Исус както се твърди, че текстът описва
Моля ви за строги и конкретни анализи и без риторични въпроси. Точно този текст заслужава специално внимание и обстоен разбор, поради особеностите си. Лично за мен е голямо предизвикателство.
Благодаря.
Редактирано от *abi* на 21.02.11 22:33.
|
Исаия 53
(eLgreco)
Исаия 53
