|
Здравей Евангелисте.
Благодаря ти за загрижеността ти относно това да намеря истината.
Аз изследвам Библията отдавна, чета много и различни книги и се старая да си изясня нещата.
Относно безсмъртието на душата съм разсъждавала много и за мен лично по-достоверен ми се струва варианта за цялостната смъртност на човека.
Ако приемем, че човекът има безсмъртна душа, то много неща се поставят под въпрос.
Например, кой е онзи родител и какво сърце би трябвало да има, за да наблюдава страданието на децата си в мъки през цялата вечност. Вечност, през която те трябва да изкупват вината си, натрупана само за някакви си нещастни деситилетия прекарани в грях на земята. Да, знам какво ще ми се каже. Бог е не само любов, но и справедливост. Вярно е!
Но справедливост не значи жестокост и садизъм. А учението за вечните мъки в ада е точно това. Който изследва характера на Бог, така както е описан в Библията, ще открие, че Бог не притежава нито жестокост, нито садизъм.
Справедливостта не изисква вечно пържене на децата му в ада.
В същност, ако наистина Бог е такъв, то аз не бих искала да му служа.
От друга страна какво да кажем за обещаното Възкресение?
Не сте ли забелязали колко надежда и радост има в библейските писатели когато описват това събитие?
То може да бъде извор на радост само при едно условие - връщане на живот там където не го е имало. Нещо мъртво става отново живо.
Възкресението никога не може да има смисъл на натикване на една безсмъртна душа отново в тяло, пък било то и съвършено и обновено.
Тогава излиза, че Исус е направил излкючително лоша услуга на Лазар,когато го е възкресил.
Т.е. душата на Лазар вече от няколко дни живее в рая при Бога, радвайки се на непосредственото общуване с Него, освободена от теготата на едно смъртно тяло, и изведнъж идва Исус , вади душата на Лазар от Рая и я натиква пак в едно смъртно тяло.
Горкият Лазар тогава. Това преживяване би трябвало да е истински шок за него. Излиза, че Исус му е направил не добро, ами зло. Така да се каже, вместо да остави Лазара да си се радва на Бога в Рая, той отново го връща на земята, за да страда отново като човек в плът, че и да умре още веднъж.
Мисля, че никой не могъл да бъде радостен при такава переспектива.
Нещата обаче коренно се променят ако приемем, че при смъртта на човека не остава нищо безсмъртно.
Тогава възкресението на Лазар наистина е добра новина.
Абсолютно същото разсъждение може да се приложи и за Възкресението, което Исус ще донесе на праведните при второто си Пришествие.
Ако Душите са безсмъртни, то това означава, че праведниците от векове са при Бог и се радват на Неговото присъствие. Това е един супер съвършен и безплътен живот, необраменен от теготата на плътта.
Но...! Идва Исус и там при Второто си пришествие Той върши нещо немислимо...
Той решава да върне душите на хората обратно в тела!!!
Защо? Защо тогава? Какъв е замисълът?
Ако Исус толкова държеше живеещите при Него да имат тела, то какво Му пречи да им ги дава веднага, още с пристигането на душата в Рая?
Какъв е замисълът на това даване на тела при Второто пришествие?
Аз лично не виждам такъв, но по скоро ми прилича на една голяма недомислица.
Възкресението обаче тутакси добива нов смисъл, ако приемем, че тогава, при пришествието на Христа, той вдъхва отново живот в човешките тела ( а не да натиква души).
При това Възкресение ще се случи същото каквото се случи и при сътворението на човека - Бог дава искрицата живот в тялото на човека и той СТАНА жива душа ( а не, вложи Му бесмъртна душа, щото разликата е от небето до земята).
Тогава можем да разберем и радостта на апостолите писали за бъдещото Възкресение. Такава радост може да бъде породена само от факта, че се появява отново живот, там където го е нямало.
1. Йоан 11:26 "- и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?"
Разбира се, че това е вярно. Но не защото душата е безсмъртна, а защото Бог има властта да дава живот - Той е животодателят. Исус никога не е смятал земната смърт за нещо особено, Той говори за нея като за сън.
Защо? Ами защото дори и един праведник да умре, то това не е краят на всичко. Именно защото се чака Възкресението, където мъртвите ще получат отново живот от Бога. (казвам Живот, а не отново безсмъртна душа, дано е ясна разликата)
Библията винаги говори за възкресение на мъртвите. Но това словосъчетание изглежда алогично при условие, че мъртви няма.
Излиза, че всички са живи, независимо дали в тела на земята, или без тела на небето или в ада.
Кои са мъртвите? Телата ли? Ако само телата са мъртвите, то защо на това се отдава толкова значение? Какво толкова, че някакви си тела са мъртви, някак безмислено е да се говори за тях, щом душите са живи. Изразът би трябвало да звучи - "възкресение на мъртвите тела"...но такъв израз няма да бъде намерен в Библията.
Може още много да се коментира по въпроса, но за сега толкоз.
|
Re: Ти, имаш ли ключове за вкъщи ? [re: evangelist]
Re: Ти, имаш ли ключове за вкъщи ?