Feline,
Вместо да ровиш, ето ти писаното в Православие с още една добавка, която беше направена като отговор на долния въпрос, зададен ми от един брат.

На това:
2.Какво разбираш под "покаяние"?
Можеш ли да дадеш библейски цитат за "покаяние"?

Отговарям:
Човекът минава през ЕДНО ПОКАЯНИЕ и МНОГО РАЗКАЯНИЯ. Ето ти едно изречение, което показва, че покаяние и разкаяние не са синоними в новозаветен план. Покаянието докарващо новорождение и изпълване със Светия Дух, за да станеш част от Църквата е едно единствено. Разкаянията, докарващи онова освещение, без което нЕма да видим Господа са много и са за през целия живот на човека.

2 Коринтяни 7:10
Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

2 Коринтяни 7:10 (според синодалното издание)
Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.

А ето и англоезичната версия на Кинг Джеймс с добавка извадка от Конкорданса на Стронг към него на оригиналните думи:

2Co 7:10 For1063 godly2596, 2316 sorrow3077 worketh2716 repentance3341 to1519 salvation4991 not to be repented of:278 but1161 the3588 sorrow3077 of the3588 world2889 worketh2716 death.2288
За(по) Бога скръбта докарва разкаяние за спасение, не подлежащо на разкаяние, но скръбта за(по) света причинява смърт.

G3341
μετάνοια
metanoia
met-an'-oy-ah
From G3340; (subjectively) compunction (for guilt, including reformation); by implication reversal (of [another’s] decision): - repentance.

Метаноя- угризение на съвестта (за виновност, съдържащо идея за промяна), косвено (обръщане, обратен ход, промяна, отменяне) на решение (едно от друго, едни други).

За мен метаноя означава:
Угризение на съвестта за виновност, докарващо решение за преобразуване, което ще даде заден ход- обръщане от досегашната посока.
Промяна е слаба дума. Избрах думата преобразуване, защото тя съдържа пълнота на промяната, докато реформа-промяна носи идеята за частичност.

Удачен пример е въглеродът в аморфно и кристално състояние за илюстрация. В старото си състояние човекът е аморфен въглерод(графит), с който пише със своите ръце скверните си дела по стените на човешката история. Скръбта по Бога, докарва решението за промяна, онова вътрешно преобразуване, което Бог ще направи в отговор, че графитът ще изкристализира в диамант и оттук нататък Бог ще пише чрез него Своите славни дела по стените на човешката история.

G278
ἀμεταμέλητος
ametamelētos
am-et-am-el'-ay-tos
From G1 (as a negative particle) and a presumed derivative of G3338; irrevocable: - without repentance, not to be repented of.

Неразкаяемо- за веднъж взето решение. Твърдо решение, което веднъж взето, повече никога няма да съжаляваш, че си го взел и по никой начин няма да отстъпиш от него.

Може да се каже още, че в дадения стих се говори за взимането на неразкаяемо разкаяние, разкаяние неподлежащо на промяна или както е в синодалния превод- неизменно. Удачен превод, бих казал.

Резюме
Може да се каже, че разкаяние с преобразуване, за да се различава от другите разкаяния, е по-добре да се нарича Покаяние.

А промяната на решения и заменянето им с други по разни причини, Разкаяние.

И преводачите добре са взели решението да използват двете думи, но както се вижда се налага да се напише малка богословска статия показваща разликите в значенията.

И да пооправим още малко превода.
Скръб по Бога- скърбиш, че си изгубил Него.
Скръб по света- скърбиш, че губиш неговите слава, притежания, радости и удоволствия.
В Кинг Джеймс това е по-удачното решение в сравнение с протестантския и синодалния преводи.
„Световна скръб” не винаги е синонимно на „скръб по света”.

И християните ще имат световна скръб, но не защото скърбят по света. От така написаното изречение смятам личи контрастът в значенията.
Йоан 16:33
Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.
Та това са световните скърби на християните.

Ще поработя още малко върху синодалния превод, който го намирам за по-удачен.
Думата „неизменно” ще заменя с „неизменимо”. Думата „неизменно” носи идеята за постоянно взимане на решението, докато думата „неизменимо” носи идеята за веднъж и завинаги взето решение. Изборът на думата се влияе от богословското тълкувание в случая. Просто сгоден случай да покажа как конфесионалната принадлежност влияе върху думите избирани при превода. Или може и само да ми се струва така.

И ето моето предложение за подобрен синодален превод:
2 Коринтяни 7:10 (според синодалното издание)
Защото скръбта по Бога произвежда неизменИМо покаяние за спасение, а скръбта по света докарва смърт.

А ето и предложението ми за подобрен протестантски превод, но с речник обясняващ избора на думите. Когато се яви Тиндейл- поредица от коментари върху Новия Завет, тогава ще има интересни неща за четене. Това е технически коментар, показващ проблематиката при преводите, не толкова върху тълкуванието на текстовете.

2 Коринтяни 7:10
Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, за което няма да се разкаеш; но скръбта по света докарва смърт.

Още малко размисли по темата на Покаянието и Разкаянието в християнския им смисъл.
Покая- принципно и вечно.
Разкая- действие с ограничен мащаб (конкретно) и по тази причина нещо инцидентно (от време на време и като такова временно).

За какво се използват обикновено думите Покаяние и Разкаяние в Библията?
Покаяние- винаги го правят човеци.
Разкаяние- обикновено го прави Бог, рядко го правят човеците.
Числа 23:19
Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?

За да не се хванеш за този текст давам малко обяснение:
Божието разкаяние никога не е свързано по никакъв начин с нещата, за които ние човеците се разкайваме, поради нашата греховност.

Бог се разкайва за други неща:
Заради човешката поквара:
Битие 6:6
разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.

Промяна на решение:
Йон 3:10
И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.

Но при Съвършения и Непроменяем Бог никога не стои избора, който стои пред нас, Грешните и Тленни същества. Да си останем в това състояние или да Го помолим при покаянието ни да направи нещо друго по въпроса?

Давид казва:
Псалми 51:17 (СИ 50)
Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

А защо Бог не прости на Юда Искариот?
Матей 27:3
Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:

Ами, ето го отговора:
Юда съжалява (разкайва се), но не намира сили в себе си за Покаяние (генерално обръщение). Юда е съжалявал само за стореното, но в него не е имало СКРЪБ ПО БОГА, която предизвиква онази виновност, която довежда до истинско Покаяние.

А Давид вече имаше НОВО СЪРЦЕ и Светият Дух в себе си, които, когато съгреши, докараха в него СКРЪБТА ПО БОГА, която го поведе към спасителното РАЗКАЯНИЕ.

Нов момент.
Разкаяние- съжаляваш за грешка. Покаянието (промяната, която носи) ти дава възможност да се разкайваш за грешките си пред Бога в горепосочения смисъл.

Сега вече мисля разбираш по-добре думите ми:
Покайно начало във вярата, последвано от новорождение и изпълване със Светия Дух и като резултат- Разкаятелно Освещение, много разкаяния за разните грешки и слабости.

За Давид възможно, за Юда Искариот невъзможно.

И накрая:
Покая- духовно волево решение.
Разкая- нещо, което променя отношението ти към нещо, но не променя глобалните ти концепции, по отношение на вярата ти в Бога.

Може би вече разбра защо говоря за едно Встъпително Покаяние от Вяра и много Разкаятелни действия пак от вяра.




СЕГА ДА ТИ ПУСНА ОЩЕ НЕЩИЧКО:
Което никак не мога да намеря, значи Бог милостиво ще ти спести времето. Ще ти нахвърля само общите идеи.

2 Коринтяни 4:16
Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

От този текст личи идеята, че в Християнското израстване и живот вътрешният човек търпи процес на промяна.

2 Коринтяни 5:17
За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
От този текст личи, че новото създание в Христа стана (свършено действие) ново.

Значи в човека има неща в Господа, едно, от които е в процес на промяна, а другото е някак си инцидентно, но завършено и непроменяемо.

Нека помогне малко и Апостол Петър:
2 Петрово 1:4
чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,

Първо ставаш участник в Божественото естество и вече това ти дава способността за всичко останало в „стълбицата на любовта на Апостол Петър”.

Внимавай за причинно следствените връзки!
Ти получаваш Божественото естество, за да изградиш Христоподобния характер, а не изграждаш Христоподобния характер, за да получиш Божественото естество.

Когато получаваш при Новорождението Божественото естество и Светия Дух, който започва да изгражда в него Христоподобния характер, ти всъщност си получил своето ИЗЦЕЛЕНИЕ за СПАСЕНИЕ.

----------------------------------------------------------------------------
Деяния 11 глава
15 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.
16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?
18 Като чуха това, те престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

Това е разказът на апостол Петър за случилото се в дома на стотника Корнилий. От текста личат две неща, които са важни за мен.
„когато повярваха” „Бог даде същия дар и на тях” ст.17
И това е дарът на Светия Дух. И когато е извършено всичко това се казва, че „И на езичниците Бог ДАДЕ ПОКАЯНИЕ за живот.”

Извод
Когато Бог дава Покаяние за живот то е винаги свързано с вътрешна промяна (МЕТАНОЯ) на естеството и изпълване със Светия Дух. И става в момента на ПОВЯРВАНЕТО.

(това е малка добавка, която съм изпуснал при писането на времето)
------------------------------------------------------------------------------

От тук нататък те чакат два пътя. Или да събираш с Христа, като реализираш дадения ти потенциал, или да разпиляваш, като в нерадение (нехайство), както се изразяват православните, разпилееш Божествения дар.

Защото Бог ти дава потенциала, но само твоята Жива Вяра, чрез действените дела на Живата Вяра може да изгради Христоподобния характер.

2 Петрово 1 глава
8 Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.
9 Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.

В духа на това и Цар Давид и Цар Саул получиха Ново сърце и Светия Дух при своето Покаяние- обръщане от себеугождение към служба на Господа.

Но докато Цар Давид в много Разкаяния изгради своя Богоугоден характер, Саул закорави сърцето си и никога не се разкая при многобройните изобличения, в следствие на което изгуби Господния дар и това, на което той беше залог, на неговото спасение.
2 Коринтяни 5:5
А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.
Ефесяни 1 глава
13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,
14 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, - да бъдете за похвала на Неговата слава.

И всичко започва с едно ИСТИНСКО „повярвахте”.

От тук нататък започват трудните разисквания:
Човек влиза в Православната църква, за да се спаси или първо се спасява, за да влезе в Православната църква.
Деяния 2:47
като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Текстът говори, че първо се спасяваш, а вече спасеният човек влиза в църквата.

Следващият проблем, който произтича от гореизброеното.
Как човек се единява с Бога?
Като стане едно с Църковното тяло на Православната Църква в Евхаристийно-Литургичното единство, или при самото новорождение и изпълване със Светия Дух.

Feline,
Ще оспамя твърде много темата ако отново пусна „Как се губи спасението”, богословски анализ на загубата на спасението-изцелението на Цар Саул.

Спасихме-изцелихме са почти синонимно действащи думи.
За съжаление един от най-криво разбираните текстове от харизматиците е Исая 53 глава, където се казва, че „в Неговите рани ние се изцелихме”. В контекста на главата си е ясно, че става въпрос за изцеление-спасение от греха, но някои хора си правят цяла доктрина за „телесното изцеление” от вяра, за което, видиш ли, този текст бил говорил.

Е това не и наред на съвременната църква. нЕма проповедници на ей тези неща. А на такива, като мен, които ги проповядват, на бърза ръка им показват вратата.

Дано да си имала търпението да изчетеш всичко това. Важно е за спасението на душата ти.

Поздрави
Жабчо (по-гаден, отклокото зелен)

Тошо вика: „Промяната в Църквата започва от мен! Промяната в мен започва от днес!”