Надявам се разбра какво исках да кажа.

"Да, със сигурност няма доверие на чуждия опит. Затова и вярата ми не е зависима от чуждите слабости и грешки. И нямам намерение да се отказвам от това. "
Да, но на вярата ти, освен че е свободна от чуждите слабости и грешки, й липсва опитът на тези, които са много по-напред от нас.

"У мен недоумение предизвиква как човек може да се откаже от възможността да използва собственият си вграден в сърцето критерий за истина и лъжа и се осланя на смляното и изплюто от други."
Така представени нещата и у мен щяха да предизвикват недоумение. Само че първо трябва да е ясно, че духовното израстване не е възможно без да използваме разума и сърцето си, второ - не става със заучаване на клишета, изплюти от други, трето - трябва да помним, че ние умеем доста добре да замазваме именно този критерий, за който казваш, а именно съвестта.

При целия потенциал, с който разполагаме, си оставаме в блатото, защото не умеем да го използваме както трябва, и в опитите да се справяме сами само се оплитаме още повече. Именно затова е нужен чуждият опит, за да разберем как е правилно да използваме дадените ни способности, особено разума и сърцето си.

И със сигурност нямам предвид да се доверяваш на хора, у които греховете са задушили всякакъв духовен опит.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."