| 
         
        
  
        
				Попе, като те чета, имам чувството че денонощно висиш пред Централния Софийски затвор и прогласяваш освобождение на пленниците.
 Всъщност, като се замисля, аз в това отношение съм най-праведна, защото действително  съм помогнала на няколко пленника от тази и друга институция да получат освобождение.
 
 И все пак, обясни ми как разбираш това прогласване като  събиране на стадион, яка музика, и повтаряне на едно и също от амвона, а от долу всичко се тресе, скача и вика -  ето вече не сме пленници. 
 Ето какво донесе американския харизматизъм, преди хората се събираха да общуват заедно и да хвалят Бога, да изучават писанията, да се молят един за друг, сега се събират да повикат, да поскачат, да чуят пет папагалски проповеди и да смятат че кой не скача е червен. Ако имаш опит във вярата, веднага ще усетиш разликата,  и тя е в липсващото съдържание.
 Така, че можеш да се чудиш защо сме такива, но ние сме такива за да ит отворим очите, тоест както виждаш прогласяваме проглеждане. Дано го разбереш.
     
        
        
  
          |