Попе, като те чета, имам чувството че денонощно висиш пред Централния Софийски затвор и прогласяваш освобождение на пленниците.
Всъщност, като се замисля, аз в това отношение съм най-праведна, защото действително съм помогнала на няколко пленника от тази и друга институция да получат освобождение.
И все пак, обясни ми как разбираш това прогласване като събиране на стадион, яка музика, и повтаряне на едно и също от амвона, а от долу всичко се тресе, скача и вика - ето вече не сме пленници.
Ето какво донесе американския харизматизъм, преди хората се събираха да общуват заедно и да хвалят Бога, да изучават писанията, да се молят един за друг, сега се събират да повикат, да поскачат, да чуят пет папагалски проповеди и да смятат че кой не скача е червен. Ако имаш опит във вярата, веднага ще усетиш разликата, и тя е в липсващото съдържание.
Така, че можеш да се чудиш защо сме такива, но ние сме такива за да ит отворим очите, тоест както виждаш прогласяваме проглеждане. Дано го разбереш.
|