|
ВГРАЖДАНЕ
В древността славяните широко практикуват човешките жертвоприношения. Хора се принасят в жертва на боговете по особено важни за оцеляването на рода и народа поводи. С времето тази практика започва да отмира, но някои нейни прояви се оказват изключително устойчиви. Една от тях е ритуалът наречен "вграждане", който е особено разпространен сред южните славяни и оставя дълбоки следи в българския и сръбския фолклор до най-ново време. Определящо за него е вярването, че големите градежи имат нужда да бъдат заздравени с човешка жертва, защото в противен случай сградата няма да е стабилна и ще се срути в кратък срок; нечисти сили излизат нощем и ако нищо не им е жертвано рушат кавото е построено през деня. За да предотвратят това, когато строят важни сгради - къщи, мостове, крепости, храмове - славяните обричат човек, когото да вградят в основите на строежа, като жертва към боговете. Обричани са само млади хора, предимно жени, които са хвърляни в дълбокия трап под основите на строежа и са затрупвани с камъни. Времето и засилващата се хуманност на обществените нрави смекчават жестокостта на този древен славянски обичай. В резултат пряката човешка жертва е отменена и започват да вграждат животни - най-вече агнета или петли. По-често, обаче, вграждат "сянката" на обречения. Строителите тайно измерват с шнур, тръстика или ивица плат сянката на жертвата, завиват мярката в коприва и я полагат в основите на градежа, където е зазиждана. Вярва се, че човек със зазидана сянка се поболява, отслабва и в разстояние на четиридесет дни от вграждането умира. Душата му остава заробена в сградата, където е положена сянката му и се превръща в зъл дух, наричан явина, сенкя или таласъм. Вечер той броди около постройката и я пази, тормозейки всичко живо, намиращо се наоколо, а на датата на смъртта си се явява в плът, вика и плаче. Ако някои чуе такива гласове, това е смъртна поличба.
|
Re: ако днес беше утре... [re: Last Roman]
