Колко много думи, за да не се отговори на три ясни въпроса. Цялата работа е, че според калвинизма има едни хора, които са предопределени за спасение, и други, които са предопределени за погибел. Нека да познаем от коя група са реконструкторите. Другите да ходят да пасат трева. Няма за тях спасение и туй-то. Може би калвинисткото становище може да бъде обрисувано най-точно с цитат от "Приключенията на добрия Швейк". Там един пиян фелдкурат разяснява калвинистките принципи пред група арестанти:
На вас, диванета с диванета, ви се иска да се моля за вас по цели дни и нощи, та милосърдният бог да влее душата си във вашите студени сърца и със светата си милост да изтрие греховете ви, за да бъдете негови вечно и да ви възлюби навсегда, нали така, нехранимайковци? Но ще имате да вземате. Аз няма да ви въведа в рая. - Фелдкуратът хлъцна. - Няма. Свършено - повтори той заинатен, - нищо не ще направя за вас, хич и през ум не ми минава, тъй като вие сте непоправими негодници. По вашите пътища не ще ви води благостта господня, лъхът на божията любов не ще ви осени, тъй като на милия ни господ-бог няма да му мине и през ума да се занимава с такива разбойници. Чувате ли какво казвам, вие, тук долу по долните гащи?
Двадесетте чифта долни гащи погледнаха нагоре и казаха в един глас:
- Тъй вярно, чуваме.
- Не е достатъчно само да чувате - продължи проповедта си фелдкуратът, - тъмният облак на живота, в който божията усмивка не ще ви отнеме скръбта, чувате ли, простаци, тъй като и божията добрина има свои граници, онова муле отзад да не се хили, защото ще заповядам да го държат затворен, докато пукне. А вие там долу не си въобразявайте, че се намирате в механата. Бог е във висша степен милостив, но само за порядъчните хора, не и за измета на човешкото общество, който не се ръководи по божиите закони, нито по уставите. Това е то, което исках да ви кажа. Да се молите, не умеете и мислите, че ходенето на черква спада към развлеченията, че е нещо като театър или кино. Но ще ги избия аз от главите ви тия мисли, да не би да си въобразявате, че съм поставен тук само да ви забавлявам и да ви доставям радост в живота. Ще взема да ви разсадя по карцерите, и ще го направя, негодници такива. Губя си само времето с вас и виждам, че всичко е съвсем безполезно, дори и самият маршал или сам архиепископът да дойдеше, вие пак не бихте се поправили, не бихте се обърнали към бога. И все пак един ден вие ще си спомните за мене, че съм ви мислил доброто.
Умерен в пиенето християнин
|