и много тела на починали светии възкръснаха / Религия и мистика / Християнство

Здравей Данка

""" Искаш да кажеш че Авраам, Мойсей, Давид, Соломон, Илия, Исая и т.н., са били в ада и са изведени от там едва когато Христос слезе там ? Обоснови се ако обичаш, че по абсурдно твърдение не бях чувал. И всичко това с цел да оправдаеш греховете си, знаейки че никой Божи човек никога не се е молил на починали светии. Чакам обяснението ти. """

Данка, отклоняваме се от темата, но щом искаш обяснение, ще ти дам (което всъщност не е лично мое).

В книга Битие е казано: "И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота". (Битие, 3:24)

Чрез грехопадението на нашия праотец Адам били заключени райските врата за целия човешки род и така бил затворен входа към Живота, а се отворил входа на портите адови, водещи към смъртта.

„Със скръб ще сляза при сина си в преизподнята", оплаква св. патриарх Иаков себе си и сина си Иосиф. (Бит 37:35)

Ад - от гр. - тъмен, невидим. В повечето случаи, на тази дума съотвествува еврейската дума "шеол", която се превежда с преизподня или царство на мъртвите.

Едно от наименованията на ада води началото си от долината ЕНОМ
(Хенем или Бен Хеном), на юг от Иерусалим. Там, в древност било мястото за езически обряди, където принасяли деца в жертва на Молох. Около 622 г. пр. Р.Хр. иудейският цар Иосия унищожил езическите жертвеници в долината.

По-късно, долината Еном символизирала труповете на наказаните злодеи. Тя била място за изхвърляне на сметта, където всичко се изгаряло. Зловонният дим и смрад от нестихващия огън довели до названието на въпросната долина " ГЕЕНА ОГНЕНА "

Названието "геена огнена" се използва образно в смисъл на място (или състояние) на вечно наказание. В болшинството библейски преводи се превежда като АД .

Шеолът е място което поглъща всичко и с нищо не се засища. В Св.Писание ад и шеол се употребяват с няколко значения.

В Стария Завет с тях се означава гроб или място за състояние, общо за всички умрели,

без разлика дали са праведни или грешни

- място където всички са равни, или пък място само за грешниците.

В разбирането на евреите, Лазар бил също в Ада, защото и Раят - Лоното Авраамово и Геената огнена се намирали в "света на мъртвите". Древните езически народи разделяли ада на две части, подобно на това както иудеите разделяли ада на Лоно Авраамово и Геена (Лук. 16:25).

Шеолът се изобразява ту като всепоглъщащо чудовище, ту като дълбочина в земята, изпълнена с мрака и сянката на смъртта, подземно царство, където смъртта властва над умрелите като над п л е н н и ц и.

В Новия Завет думата ад се употребява за означение на вечните мъки,а които са осъдени грешниците. Използват се и други наименования:

-Геена,
-геена огнена,
-пещ огнена,
-езеро огнено,
-бездна,
-външна тъмнина. . .

Адът тук е обрисуван като тъмно място,което е отделено с пропаст от жилището на праведните и гори в пламък.

Определенията които Св.Писание дава на ада имат вечен характер и не бива да се разбират в буквален смисъл. Все пак те ясно показват че в ада грешниците ще се мъчат и ще страдат.

В това мъчилище, далеч от Бога, от Неговите Ангели и от всички светии, бидейки в общение с демоните, осъдените ще останат да се мъчат вечно.

Според учението на Св.Православна Църква ада е задгробното състояние на душите на грешниците, състояние на нескончаемо мъчение.

В посланията на св. Ап. Петър се говори, че Христос, като слязъл подир кръстната Си смърт в ада, “проповядвал на духовете, които били в тъмница“ (т.е., които били в преизподнята) (1Петр.3:19). Другият текст гласи, че

“и на мъртвите беше благовестено” (1Петр.4:6).

Още в свое време святият пророк Осия предизвестил за слизането на Христос в Ада:

“От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата” (Ос. 13:14).

Сам Христос откровява и с т и н н о за слизането Си в Ада и за благовестието на Евангелието Си там:

" Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите [телом] ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят [с Него, бидейки Сам Той Живота] " (Иоан, 5:25)

". . . и, като чуят, ще оживеят"

“. . . и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.” [Мат., 27:52-53]

Слизането на Христа в ада не се приема от Православната Църква като "еднократна" акция, както мислят римо-католическите богослови. Това събитие не може да се разглежда като "частен фрагмент" в историята на Божието домостроителство. Това не означава също, че Христос слиза в ада многократно.

Най-точно би било да се каже, че от момента на Своето слизане в ада, Христос пребивава там н е и з м е н н о със Своето спасително действие .