"Много неправилно е да мислиш че предрасъдъците и вярата (ти я наричаш суеверие и при много хора тя е такова) са външни на човешката същност. Те са неделима част от човека."

Ако считаш, че предразсъдъците са неделими, което ще рече неизкореними от човека, то тогава за какво спасение на човека може да се говори? Нима отричаш способността на човека за ясна, трезва оценка? Способността му за диалог с инакомислещ от него? Способността му за самоусъвършенстване и адекватни действия? Ето това е за мене спасението - свободата. Да нямаш предварителни очаквания.

Случаят с афганистанският християнин е ясен пример за наличието на непоносимост към инакомислещия, към друговереца от страна на ислямското мнозинство. Но, нима християнската история не е пълна с подобни примери на непоносимост към хора от други култури и вероизповедания. Гоненията спрямо евреите, жестокостите спрямо колонизираните жители на Африка, Азия и Америка. Тук някой може да възрази, че тези действия не са били извършени от истински християни. Ами тогава, какво пречи да се отговори, че хората, които искат да осъдят този човек на смърт не са истински мюсулмани? Тогава проблемът не е между християни и мюсулмани, а е между отделни групи от хора, всяка от които настоява, че нейната религия е по-свята или че е единствено възможната. Ето това са предразсъдъци. Те разделят хората и водят до кръвопролития. Утопия е да се мисли, че някой от небето ще дойде и ще ни разреши проблемите. Ние сме тези, от които това зависи. Ние сме собствените си поробители и освободители. Никой друг.


********************************************************************************