Имало един човек, който цели осем години молел Бога да му прати някой, който да му покаже пътя към правдата. Веднъж, когато го обхванало особено силно желание да намери такъв човек, му проговорил глас, който му казал да отиде в църквата и там ще намери човека, който да му покаже пътя към правдата. И той отишъл и видял един беден човек, чийто крака били изранени и кални, а дрехите му били дрипави. Той му се поклонил и казал: "Добро утро", а другия отговорил "Никога не съм имал лошо утро".
Той му казал: "Да ти даде Бог щастие. Защо ми отговаряш така?" А другия отвърнал:"Никога не съм бил нещастен"
И отново му казал:"Заради твоето блаженство, кажи ми защо така ми отговаряш?" - а другият възразил:"Аз никога не съм бил неблажен"
Тогава човека му казал:"Да ти прати Бог спасение! Разясни ми думите си, защото не мога да ги разбера."
Другият казал:"Добре. Ти ми пожела добро утро, а аз не съм имал лошо утро. Когато ми се наложи да гладувам, аз хваля Бога; в скръб и позор - аз хваля Бога, затова никога не съм имал лошо утро. Когато каза Бог да ми прати щастие, аз възразих, че никога не съм бил нещастен. Защото каквото и да ми прати Бог, радост или страдание, кисело или сладко, аз всичко приемам от Бога като най-добро. - затова никога не съм бил нещастен.
Ти ми каза "Заради твоето блаженство" - но аз никога не съм бил неблажен, защото изцяло съм отдал своята воля на волята Божия. Каквото иска Бог, това искам и аз и затова никога не съм бил неблажен. - защото винаги съм искал едно - Божията воля.
- "Но мили човече, ако Бог поиска да те прати в ада, какво ще кажеш тогава?" Другия отготворил:
- Мен?..Да ме прати в ада? - Да видим как може да го направи! Но дори и тогава, ако Той ме хвърли в ада, ще са ми останали две ръце, с които да се хвана за Него. С едната, истинското смирение - ще Го обгърна; а с другата, любовта - здраво ще го хвана.
После казал още:"По-добре да бъда в ада с Бога, отколкото в Царството Небесно без Него."

-------------------------------------
Блажените са винаги с Бога