Предварително се извинявам, че няма препратка и текстът е малко дългичък. но за сметка на това пък нтересен и душеполезен.



ГЛАВА 1
ВСЕОБЩИ ЗНАМЕНИЯ ЗА КРАЯ НА СВЕТА
"Есхатология - учение за последните събития в света, за крайния ден. Предмет на есхатологията в тесен смисъл е вековното търсене на Бога като живот и любов или постоянното отдалечаване (отпадане) от Бога като извор на доброто и вярата. В широк смисъл есхатология означава край на злото на земята, край на света (преобразяване и обновяване на света), последен ден (Ден Господен), когато ще се определи участта на грешниците, учение за Бога като Съдия и Мировъздаятел... Времето на Църквата, ерата на Светия Дух (Иоан 16:5-15), вековете за проповядване на Евангелието по света, е времето между Възнесение Христово и Второто Христово пришествие. Това е вече последно време, което тече и сега (Тит. 2:12). Човечеството днес живее във време на благодатна подготовка за бъдещия век (2 Кор. 6:1, Евр. 3:7; 4:11). Времето на Църквата в сравнение със старозаветната епоха е есхатологично време, подготовка за Деня Господен в края на историческия процес. В този ден ще се яви славата на синовете Божии (Рим. 8:18-24), ще завърши сегашното време (Откр. 16:17), ще настъпи ново небе и нова земя (Откр. 21:1-27). Краят на света, изпълнението на времето, е неизвестно. Новият човек ще бъде различен от стария, обновлението ще започне с Второто Христово пришествие... Бъдещото обновление ще обхване хората и целия свят".
Из Коев Т. и Киров Д., "Кратка богословска енциклопедия", Булвест 2000, София 1993, стр. 94-95)

"В Новия Завет терминът "парусия" обозначава есхатологичен възглед, вяра в последното действие на Бога във времето, което ще отбележи края на човешката история, достигнала установената й от Бога крайна цел. Учението включва: вяра във всеобщото възкресение на мъртвите (1 Сол. 4:16) и тяхното вечно състояние и ново съществуване (1 Кор. 15:51), които биват установени под владичеството на Христа, дошъл в слава в края на времената (Господния ден), за да извърши последен съд над човеците. Съдът ще завърши с отделянето на праведните от неправедните,като първите ще останат навеки с Бога (1 Сол. 4:17), а вторите ще бъдат отхвърлени от Него (2 Сол. 1:9)... Така Второто Христово пришествие (парусия) ще изяви пред цялото творение славата на Богочовека Иисус Христос (епифания) и ще разкрие Божия план за вечната съдба на човешкия род (апокалипсис)".
(Из "Католическа енциклопедия")

Второто Христово пришествие е венец и завършек на спасителното дело на Бога. Изкуплението на човечеството от греха, осъществено с Боговъплъщението и кръстната жертва на Спасителя, става реалност в живота на всеки човек чрез вярата в Богочовека като съвършен Бог и съвършен Човек, т.е. чрез доброволното присвояване кръстните заслуги на Спасителя, въплътени в живот според вярата. Присвояването на тези заслуги е възможно единствено чрез богообщение, в Църквата Божия, която е тяло Господне, и се оживотворява от Светия Дух, в Който всички членове на тялото Христово са едно в Господа. Новозаветната Църква е обител на благодатта и единствен неин притежател. Поради това, че Църквата живее всред света, който "цял лежи в зло", тя е Църква войнствуваща, Църква на кръстния подвиг, която очаква своето освобождение от робството на тлението. "Царството Божие, казва св. Симеон Нови Богослов, се дава не само на обожествилите се в този живот, но и на светиите, които са се очистили със сълзите на покаянието. Те ще избегнат осъждането на великия Съд. И това е така, защото за всеки, който живее в подвизи, съдът се извършва още сега и за него Второто пришествие на Господа е настояще, а не бъдеще... Откровението на Божеството означава съд за тези, на които Бог се разкрива. За невярващите и страстните Божията благодат остава невидима, докато за вярващите, за тези които спазват Божиите наредби със страх и трепет и имат истинско покаяние, Божията благодат се разкрива в самите тях. Тези, които са чада на светлината, след очистването си от страстите стават синове на бъдещия ден, което значи, че за тях пришествието на Христа става още сега".
Православната Църква винаги е свързвала времето на Второто Христово пришествие с начина на живот на хората, с тяхната вяра в Христа и стремеж към спасение. Затова есхатология, която е лишена от измеренията на времето и се свързва единствено с бъдещето, не е православна.
Кога ще бъде Второто пришествие на Господа?
Още от апостолско време започва проповедта за Господния ден и близостта на Страшния съд (1 Петр. 4:7; Иак. 5:8; 1 Иоан 22:18; Тит. 2:13). Но тя всеки път се е съпровождала с пояснението, че Царството Божие първо се съзижда в дурата на човека (Иоан 14:23; Марк 9:1; Лука 17:21), минава през времената на антихриста (2 Петр. 3:1-14; 2 Сол. 2:1-12, 3:6; Иуда 17:19; 1 Тим 4:1-3; 2 Тим. 3:1-9, 4:3-4) и едва след това ще се осъществи пълнотата на Христовото Царство, дошло в сила и слава (1 Сол 5:2-3; Откр. 12:10; 1 Кор. 15:26).
Господ ни съветва да бъдем бдителни и да очакваме Неговото пришествие непрестанно. Защото както след смъртта на всеки човек следва съд, тъй и победата над самата смърт ще бъде последвана от съд над цялото творение. За тези, които безгрижно пропиляват дните си в леност и угода на страстите, смъртта пристига внезапно и съдът ги заварва неподготвени и безответни на справедливата Божия отсъда. Подобно на това, денят на второто Господне пришествие ще дойде внезапно, "като крадец нощем" и ще завари неподготвени за него всички, които живеят в нерадение за спасението си. "Както бере в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески" (Мат. 24:37-39). Следователно, Господният Ден не ще настъпи преди да се е изпълнила догоре "чашата на Господния гняв" (Откр. гл.6) и докато не се е изпълнило числото на тези, които Бог е предузнал за спасение (Откр 6:11). "Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата Му" (Откр. 22:11-12), казва Господ. "Сроковете не са установени. Те зависят от нас, хората, от свободното произволение към доброто или към злото, към Бога или към сатана" (Л.А. Тихомиров "Апокалиптическое учение о судьбах и конце мира", сп. "Христианин", Nо 9, 1907 г., изд. Сергиев Посад, стр. 104).
По това съдим, че Второто Христово пришествие ще се предхожда от невиждани дотогава, потресаващи, необясними и страшни събития, към които нито един от живеещите по това време на земята хора не ще може да остане безучастен. Хората, които живеят в тези последни години на историята, няма да бъдат лишени и от най-малката възможност да направят своя избор съзнателно и доброволно. Според свидетелствата на свещ. Писание събитията в края на времената ще изискват от всеки човек да поеме цялата отговорност и да направи окончателно своя избор между доброто и злото, между светлината и тъмнината, между вечния живот и вечната смърт.
Кога ще бъде всичко това и какви са белезите, по които може да се познае неговото приближаване? Отговор на тези въпроси ни дава духовната съкровищница на Св. Православна Църква, оживотворявана от Светия Дух Божий, Който е просвещавал и просвещава възвестителите на Божествените истини - св. пророци, евангелисти и апостолските мъже, св. Отци на Църквата и всички благочестиви причастници на Божията благодат от всички времена.
ДЕНЯТ ГОСПОДЕН
Кога ще настъпи този ден, предвечно е известно само на Бога, Комуто не е угодно да ни го открива. "За този ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец", казва Господ (Мат. 24:36). "С думите: "нито ангелите", Христос удържа учениците Си, за да не се стараят да узнаят това, което не знаят и самите ангели; с думите пък: "нито Синът", забранява не само да знаят, но и да питат за това", обяснява св. Иоан Златоуст (Тълкувание на Матея, бес. 77, Migne Patrologia Graeca, t. 58, coll. 703). Св. Кирил Йерусалимски разсъждава върху този отговор така: "Учениците искат да чуят за неща, които са над тях, но Господ откри удобен начин, за да обуздае тяхното любопитство, като казва, че не знае, доколкото изглежда човек" (Тълкувание на Матей 24:36 - в Patr.Graeca Migne, t. 72, coll. 411D). В деня на славното Си Възнесение Господ още веднъж подчертал неуместността на любопитството по този въпрос с думите: "Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). С това, според св. Теофан Затворник, Той показал, че преди да настъпи Второто Му пришествие "всички признаци ще бъдат вече ясни, но моментът на явяването няма да бъде известен и ще слезе внезапно" (Толкованiе посланiй св. апостола Павла къ Филиппiйцамъ и Солунянамъ перваго и втораго. Москва 1895, с.369). "Господ, казва св. Теодор Пелусиот, не е дал отговор на един суетен въпрос. Понеже, кажи ми, каква полза е за тебе да знаеш смъртния ден? Незнанието на същия е полезно, за да считаме за последен всеки ден. За да бъдем готови за гореспоменатия, да бодърствуваме и да очакваме нашия Господ" (Писмо 117, До архим. Анастасий, Patr. Graeca Migne, t.78, coll. 260-261).
По думите на Господа (Мат. 13:23-43) до последния ден на сегашния свят - тази нива на Словото Божие - ще растат заедно пшеница и плевели: добро и зло. Краят на света и непосредствено съединеното с него Второ Пришествие на Сина Човечески ще настъпят тогава, когато посеяното от Господа добро семе, което са синовете на Царството, израсте в своята пълнота, както и посеяните от дявола и неговите ангели плевели достигнат зрелостта на своето развитие. Сам Господ по време на земния си живот, а по-късно чрез своите апостоли, указва на признаците и знаменията, които ще се появят в света в свое време и в определена последователност с приближаването на Господния ден. "Ние, които очакваме Христа, казва св. Кирил Йерусалимски, трябва да да знаем признаците на края, за да не умрем в състояние на духовна прелест и да не ни вкара в заблуда лъжливият антихрист" (Огласително слово 15,4), за да спазим и Господнята заръка: "пазете се да не ви прелъсти някой" (Мат. 24:4).

БЕЛЕЗИ ЗА ПРИБЛИЖАВАНЕТО НА СЪДНИЯ ДЕН
I. Проповядване на Евангелието по цялата земя.
Най-важният белег за приближаването на края, на който указва Сам Господ е разпространението на Благата Вест за изкуплението и спасението на човешкия род из целия свят: "И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят" (Мат. 24:14). "...и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Йерусалим" (Лука 24:47). Радостната вест за царството на мира и спасението ще стане известна "по цялата вселена", ще бъде възвестена "на всички езици" (Марк 13:10). Именно тогава в Църквата ще влезе, по думите на св. Апостол, "цялото множество езичници" (Рим. 11:25). Това обаче не означава, че всички ще приемат Спасителя. Mнозина от чулите ще възненавидят Светото Евангелие ще се въоръжат срещу неговите проповедници (Мат 24:9). "Никъде, нито в Евангелието, нито у Апостолите, се казва, че християнството ще бъде приемано навсякъде и от всички с еднакво усърдие. Казано е само, че то ще е известно навсякъде; но заедно с това се казва, че Христос "едва ли ще намери вяра на земята по времето на второто Си пришествие". Как да се разбира това? На мен ми се струва, че християнските народи, обладавайки най-висшата религия на земята, накрая ще вземат връх над езичниците и мюсюлманите... Ще има обща и еднородна цивилизация по цялата планета. Ще има окончателно всеобщо смирение; тогава самото християнство ще започне да скланя към упадък, и ще остане като убежище за малцина "избрани", които и ще съставляват последната Църква"(К.Н. Леонтиев, Культурный идеал и племенная политика, цит. по "Россия перед вторым пришествием", изд. Свято-Троицкой Сергиевой Лавры, 1993, стр.266).
Но въпреки това Евангелието на Словото трябва да стане известно на всички земни племена, "за свидетелство у всички народи", за да не може в съдния ден никой да оправдае неверието си с незнание на Божествената проповед. Тогава Христовите думи: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си" (Иоан 15:22) ще се изправят като обвинение срещу всички хора по света, които "и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми" (Иоан 15:24). Несъмнено е, че преди Господ отново да дойде на земята за да съди живите и мъртвите, ще се изпълни с най-голяма точност последната Му заповед, дадена на апостолите и техните приемници преди Възнесението: "Идете, научете всички народи" (Мат. 28:19); "идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари" (Марк 16:15). По такъв начин във времето на Христовото пришествие, ще се изпълни както числото на хората, които са записани в книгата на живота "от създание мира", така и числото на онези, които не са записани в нея и сами себе си са обрекли на погибел (Откр. 17:8)."Преди Второто Господне пришествие истината ще бъде предложена на целия човешки род, на всички народи. Проповедта на Евангелието по цялата земя поради есхатологическото си значение, упоменато от Самия Спасител, едва ли ще се ограничава с такива външни форми като разпространяването на Библията или на книги с молитви и проповеди сред негрите и папуасите. Това са само средства към истинската цел, която се състои в това човечеството да се изправи пред дилемата: да приеме или да отхвърли истината, след като я е познало, т.е. истината, правилно изложена и добре разбрана. Затова е очевидно, че фактът на истина, приета или отхвърлена поради недоразбиране, не би следвало да решава съдбата на едно разумно същество. Работата, следователно, се състои в това да се отстрани ... формалното неведение за вечните истини, т.е. всички духовни заблуди, които днес пречат на хората да разбират правилно откритата ни истина. За целите на последния съд е нужно въпросът "да бъда или да не бъда" да не зависи от никакви второстепенни обстоятелства и случайни условия и да се поставя в такава безусловна и окончателна форма, че да може да се реши единствено с ясен волеви акт или определено решение, което всеки взема сам за себе си, абсолютно морално, или абсолютно иморално" (В.С. Соловьов, в кн. "Письма Владимира Сергеевича Соловьева", т. IV, СПб, 1923, с.220-221).

II. Материално изобилие и светско благополучие.
Към края на времената, според свидетелствата на Свещ. Писание, населението на земята ще се уподоби на съвременниците на Ной, на потъналите в похоти и разврат жители на Содом и Гомор (Мат. 24:37-39), забравили изобщо за съществуването на Бога. То ще живее в незнание за собственото си духовно състояние, неизобличавано в неправда от съвестта си (виж 2 Тим. 3:1-5). "Веществените временни занимания и наслади, казва еп. Игнатий, изцяло ще занимават вниманието на човечеството... Изобилното земно преуспяване и огромните земни предприятия, като очевидни за всички, са указани от словото Божие като признак на последното време и на съзрялото в греховност човечество... Както ветхия Израил принесе в жертва на земните облаги и напразните надежди за преизобилно земно преуспяване духовното достойнство, предложено му от Изкупителя, така и новият Израил, според свидетелството на Свещеното Писание, ще отхвърли своето духовно достойнство, което вече му е дарувано от Изкупителя, заради земното скоропреходно преуспяване, преуспяване, възможно само в лъстивите мечтания... Всеобщият разврат, заедно с породилия го най-изобилен материален развой, ще бъдат знамение за края на света" (Еп. Игнатий, Събр. съч., СПб, 1905, т.4, стр. 222-225, 269). "Пред края на света ще се възцари голямо материално благоденствие с нетърпима душевна скука" (К.М. Леонтьев (монах Климент), Письмо к А. Губастову, Письма). В посмъртните си пророчества за хората от последните времена св. Нил Атонски говори, че те ще бъдат ненаситни, "ще изяждат седем пъти повече отколкото ядат днес хората (пророчеството е изречено през 1817 г.) и пак ще си остават гладни" (Нил Мироточивый, "Посмертные поучения", изд. Келлии Благовещенской старца Парефния на Афоне, 1912 г., стр. 54). Св. Василий Велики нарича невъздържанието "отличителен белег на отстъплението" (Обширно изложение правила във въпроси и отговори, 16,2; Patr. Gr. Migne, t.31, coll 957C).
Пророчествата на светителя Игнатий и преп. Нил в това отношение се сбъдват с поразителна яснота. "Няма смисъл да доказваме как и защо живеем именно в консуматорско общество", се казва в доклада на Римския клуб за 1991 г. "В онази Европа от прединдустриалния период консумацията е била такава, каквато е днес в най-бедните страни. Сега на Север се консумират материали и енергия в колосални размери - до 40 пъти над онова, което се консумира в развиващите се страни" (А. Кинг, Б. Рнайдер, "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991", изд. Военно-издателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992, стр.56). Според известния политолог Зб. Бжежински, днешното материално преизобилие в развитите страни "поражда условие, при което динамичната ескалация на желанието за плътско и материално удоволствие се превръща в нарастваща културна реалност" и "морално обусловеният избор става неуместен" ("Извън контрол", изд. Обсидиан, София 1994, стр. 84). "Все по-настойчиво телевизията - главният доставчик на масова култура - определя същността на добрия живот като постигане на блага и, по-общо, на незабавно себезадоволяване. По този начин фанатикът-утопист бива заменен от ненаситния потребител. Тъжно е, …когато се осъзнава масовото човешко неравенство и нищета, да се изчислява каква част от западното потребление надхвърля границите на действително необходимото: т.е. каква част от него е задвижвана от изкуствено стимулирани желания за удовлетворяване на всевъзможни прищевки, последни модни увлечения, за притежаване на какви ли не машинарии и играчки" (пак там, стр. 81-82). "Като резултат", обобщава авторът, "имаме масова култура, развивана от спекуланти, които експлоатират жаждата за вулгарност, за порнография и дори за варварство. Подобно върховенство на декаденса и хедонизма в културата не може да няма деморализиращ ефект върху ценностите на обществото, подкопавайки и ерозирайки дълбоко вкоренени някога убеждения" (пак там, стр. 118).
Всичко това ние виждаме и със собствените си очи. Но св. Православна вяра ни учи, че не спекулантите и банкерите създават културното върховенство на консумативния мироглед. ОТКТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ВСЯКА ЗЛИНА, на всяко приземяване на човешкия дух.

III. Отстъпление (апостасия)
Думата отстъпление (апостасия) се употребява на много места в Свещ. Писание (вж напр. 1 Тим 1:4; Деян. 21:21; 2 Паралипом. 29:19; Иерем. 2:19), тъй като отстъплението започва заедно с историята и неговата първа проява е първородният грях. Написано с определителен член обаче, то указва не на отстъпление от Бога изобщо, а на отстъпление особено по своята сила и всеобхватно по разпространението си. В този смисъл апостасията е последен етап от развитието на "тайната на беззаконието", който непосредствено въздига антихриста. На него Сам Господ указва като на знамение за близкия край . Защото човешкото падение в дълбините на греха приема чудовищни размери поради свободното съизволение на хората към злото след като изкупителното дело вече е извършено и силата на ада - съкрушена от Христа. Така човечеството като цяло, чрез съборната воля на всеки от противящите се на Божието слово, вече не по наследство, а по избор, дава власт на "свързания за хиляда години". Затова на отреклите се от благодатта Бог дава онова, което са пожелали - развързва Сатаната за малко време. "Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него, когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?" (Евр. 2:2-4), и "Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците" (Евр. 10:26-27). По думите на св. Игнатий Брянчанинов при умножаването на беззаконията в последните времена "в самото устроение на човешкия дух ще възникне належаща необходимост от появата на антихриста. Ще се раздаде призивен глас в човешкото общество, изразяващ настоятелната потребност от един гений на гениите, които би въздигнал материалното развитие и преуспяване на най-висока степен и би въдворил благоденствие на земята" (Събр. съч. т.4, стр. 313). "Антихристът винаги е готов да се появи, стига само хората съзнателно да позволят това да се случи... Мисля, че ако свободната човешка воля отново се въздигне, дори само затова, че е поразена от гнусния вид на мерзостта на запустението, и се устреми отново към Бога, то антихристът, вече застанал на прага ни, отново ще бъде отблъснат назад в своята бездна... до по-благоприятни условия" (Л.А. Тихомиров, пос. съч, стр. 107).
Свещ. Писание категорично указва на отстъплението от истината и от вярата в Бога като единствена причина за края на този свят . Пришествието Господне ще бъде предшествувано от непознато дотогава, дълбоко и повсеместно разпространено усилване на безбожието и антихристиянството. Безгрижието, "вкаменената безчувственост", помрачението на Божия образ в човека от всякакви най-ужасни пороци, а оттам и неверието в Бога-Спасител, богохулството, отхвърлянето и поругаването на всичко свято, ще бъдат разпространени по цялото лице на земята като проказа в душите на такова мнозинство хора, че Господ възкликва към учениците Си: "Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?" (Лука 18:8). "Отстъплението на новия Израил (Църквата – бел. Авт.) от Спасителя към края на времената ще се развие твърде обширно, както е предрекъл и апостолът: "отстъплението ще дойде първом" (2 Сол. 2:3)" (Еп. Игнатий, Събр. Съч. т.4, стр.224).
Богоотстъпничеството и нечестието на последните времена св. ап. Павел нарича "тайна на беззаконието" и "отстъпление" (2 Сол 2:3,7). Това означава, че тайната на беззаконието се състои в съзнателното отстъпване и изопачаване на евангелските истини от хората, които са запознати с тях, които са наясно, че има Бог, но не искат да изпълняват Неговата воля, а своята. Това отстъпление от Бога, от християнските добродетели, от любовта (Мат. 24:12) ще бъде знаменателно именно с това, че ще се превърне в норма на поведение и начин на мислене повсеместно сред народите, и то след като до тях вече е достигнала Евангелската вест. "Светлина от светлина слезе Христос при нас, за да ни изведе в светлина. Слезе и стана като нас, за да направи и нас подобни, слезе Безсмъртният при тленните и след като ги направи безсмъртни, се възкачи отново при Отца Си", казва св. Никодим Светогорец в своето прощално слово, "та всякой, който вярва в Него, да има живот вечен" (Иоан 3:15). Това е Благата вест, това е факт във вселената и в наши дни едва ли има човек на земята, който да не е чул за него. Тъй че сега всички ние сме в положението на Капернаумци, чието наказание в Съдния ден ще е несравнимо по-страшно от небесния огън, поразил жителите на Содома и Гомора (Мат. 11:23-24).
Съгласно указанията на словото Божие прот. Борис Молчанов, в своя труд "Эпоха апостасии" (Типография преп. Иова Почаевскаго, Holy Trinity Monastry, Jordanvill, N.Y., 1976), разглежда три форми на проява на апостасията: 1) отстъпление от истинското учение и християнския морал; 2) отстъпление от нормалната, благословена от Бога държавност и, 3) отстъпление от истинската Църква Христова. "Пълната тройна апостасия", казва той, "прави неизбежно пришествието на антихриста" (стр. 2), съгласно думите на Апостола: "оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и не се открие човекът на греха, синът на погибелта" (2 Сол. 2:3).
1) Отстъпление от истинското учение и християнския морал.
а) Лъжеверие. Апостасията ще се съпровожда с появата на много "лъжехристи и лъжепророци", които ще идват в име Христово и ще казват "аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина" (Мат. 24:5). "Духът ясно говори", казва св. ап. Павел, "че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест" (1 Тим. 4:1-2). Тези лъжеучители ще бъдат и "подиграватели", които вървят по своите нечестиви похоти (2 Петр. 3:3 и Иуда 18). В тези последни времена те ще станат твърде много и ще имат голямо влияние, защото самите им слушатели "не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2 Тим 4:3-4). "Всички тези лъжливи учения ще лъстят самолюбието и гордостта човешка и напълно ще заглушават страха Божий, а заедно с него - и вярата във вечното въздаяние в бъдещия живот" (прот. Б. Молчанов, пос. съч., стр.3).
Лъжеверията са най-древната проява на апостасията, чиято първа проява е първородният грях. Оттогава до днес лъжеверията стават все повече и повече, но вдъхновителят им е все същата "древна змия", защото той открай време си е "лъжец и човекоубиец". Лъжеверията са идолопоклонство, но съвременните лъжеверия имат някои характерни особености, които ги различават от култовете на миналото и ги осветляват в есхатологична светлина.
- В старо време култовете към различни "божества" са имали племенен, т.е. локален характер. Жителите на всяко поселище се е гордеели със своя местен "бог", градели му капища и правели пищни жертвоприношения в негова чест, докато в съседното селище хората се кланяли със същото усърдие на някакъв друг идол. В наши дни, под влияние на усъвършенстваните комуникации светът стана лесно достъпен за всякакви езически култове, и те се разпространиха по цялата планета, под благовидната маска на "обмяна на култура". Будизмът, култовете към Кришна и Брама, йога, медитацията, и много други бяха напълно неизвестни за масовата публика в Европа само преди век, докато днес във всеки по-голям град човек може да намери "храм" и капище, места за "молитва" или медитация на някое от обществата (на места наричани "църкви") на идолопоклонниците. По същата логика, макар и в много по-ограничени рамки, днес се разпространява ислямът на запад, под формата на "мода" сред "интелектуалци", които се считат за създатели на общественото мнение. Твърде озадачаващо и дори плашещо е, например, че в град като София, който почита не един и двама светии-мъченици, убити от турците за вярата в Христа, може да съществува "светилище" на "мюсюлмански светия", приютено в двор на православен храм и посещавано от богомолците, които излизат от храма, за да се помолят на гроба на "светеца" - чудотворец. Нещо повече - в наши дни се правят и някои опити за възкресяване на древни езически култове, като тези на инките, египтяните и древните елини, с които масовата култура, както се предполага, ще се обогати (виж цикъла произведения на Карлос Кастанеда, преведени изцяло на български, поредицата на Кръстю Мутафчиев "Homo sapiens за произхода на Homo sapiens" и др.). Някои от тези опити си остават на книга, докато други, както бе в случая с учението на Дон Хуан (К. Кастанеда), успяха и се намериха не малко хора, готови да се обучават и изпробват предложените там техники за контакт с падналите духове. Фактът, че тези опити се посрещат с интерес от огромни маси хора навред по света още веднъж потвърждава цитираното вече изказване на Збигнев Бжежински: "Една все по-нарастваща култура, която ... отрича религията, без обаче да я заменя с някакъв светски "категоричен императив"... създава вакуум на мястото на вътрешния морален кодекс, ... и нарастващо усещане за вътрешна духовна празнота" ("Извън контрол", стр. 205).
- Едни от най-тачените в наше време езически култове се основават на идолопоклонство, обгърнато с тайнственото наметало на наукообразна терминология, често взета направо от научната фантастика, която сама по себе си се развива като религиозен феномен (о. Серафим Роуз, "Православие и религия будущего", изд. Донской монастырь, Москва, 1992, стр. 151-155). Тази наукообразна лексика звучи приспивно познато на обръгналия от материалистическа словесност съвременник. Екстрасензорни възприятия, телепатия, емпатия, контакти с извънземни цивилизации, комплексно излъчване на енергия, прогностични способности, биоенерготерапия, радиестезия, полтъргайст: всичко това от години залива западната преса с потоци от факти за проявленията на "поднебесните духове на злобата" в живота на милиони хора, мнозина от които са се посветили да служат на изконния враг на човешкия род (същата кампания се развихри у нас особено активно през 90-те години на миналия век - виж напр. Мариана Везнева, "Свръхсетивното познание", изд. СУ, 1991; Лиана Антонова "Прозорец към космоса", София 1992; "Българският екстрасенс - личност и възможности", сб., София, 1992 и мн. др.) В същата графа попадат и десетките хиляди случаи на контакти с "неидентифицирани летящи обекти" (НЛО). По въпроса са изписани стотици хиляди томове литература, в която в най-добрия случай се срещат предпазливи намеци за наличието на нематериална, злонамерена сила, чиито удари са насочени предимно към психическото здраве на човека (виж цитираната книга на о. Серафим Роуз, стр.155-182). Наблюдаваните явления намират своите наукоподобни обяснения в пресата, но преди всичко от устата на самите хора, попаднали под влиянието на демонични сили. В тези обяснения, основаващи се винаги на някаква философска или псевдо-религиозна митология, се прави опит за съчетаване на несъчетаемото. В тях съжителствуват по абсурден начин теософия, будизъм, християнство, окултизъм и най-разнообразни суеверия. Това масово увлечение на съвременния човек по окултизъм и всякакви форми на мистицизъм е несъмнен симптом на духовно обезчувствяване, на пълна загуба на сетива за "различаване на духовете", което е логично следствие от откъсването на мнозинството от съвременните хора от благодатния извор на Истината. Затова, казва св. Апостол, "Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват в лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата" (2 Сол. 2:11-12).
Изложените по-горе факти за състоянието на съвременния духовен живот на човешкото общество без съмнение свидетелстват за необятните размери на пропастта, издълбана от самия човек, за да го отдалечи и дори да прекъсне, ако е възможно, връзката му с Бога. Отвърналите се от здравото учение и слушащи басни - това са тъкмо хората, които отхвърлят вярата в Бога и заедно с нея и вярата в съществуването на духовния свят, на Ангелите и злите духове. Богоборчеството нанася двояка вреда: то лишава хората от вяра в Бога, а оттам - и от смисъл на живота им, а от друга страна представя "поднебесните духове на злобата" (Еф.6:12) като забавни герои от приказките, чрез което лишава човека и от най-елементарната защита срещу тях, т.е. от съмнения в източника на вътрешните пориви. Освен всичко друго този мироглед предоставя на човека основания за извинение на всеки грях, тъй като греховната настроеност се приписва вече не на свободно произволение към зли внушения, а на естеството. По този начин човекът се лишава не само от покаяние, но и от надежда за спасение, защото без сам да знае, той вече е станал богохулник. Подобна пълна слепота за съществуването на духовния свят е изключителна придобивка на модерните времена, съвсем непозната в древността. В тази връзка не можем да отминем и думите на св. Игнатий (Брянчанинов): "Господ е нарекъл времето на своето пришествие нощ (Лука 17:34)... поради слепотата на света" (Сочиненiя, т. IV, стр.270).
От своя страна окултизмът, теософията, източните учения и школи по медитация, представят обитателите на духовната реалност като "души на починали" хора, извънземни разумни същества, "учители" на човечеството, които от време на време "се раждат в тяло", за да осъществят света с някое велико благодеяние и т.п. Изобщо, всички тези учения не споменават нито дума за дявола и неговите ангели, а приписват на всички духовни същества характер и настроения, подобни на човешките и съветват своите последователи активно да търсят контакти с тях. Безспорно е, че подобни внушения никога не са се тиражирали тъй масово и не са били тъй благосклонно приемани, както това става в наши дни. Този феномен не е патент на 20-ти век, но хората на 20-тия век се оказаха тъкмо тази благодатна почва, в която окултизмът, теософията, суеверията, и всичко онова, което "е гнусно пред Господа" (Левит, гл. 20) придоби обществена легитимност и дори одобрение.

б) Ереси. Изопачаванията на Божествената истина - Светото Православие -, опитите то да бъде претълкувано и подменено с лъжливи, човешки догмати, започват още по апостолско време, за което свидетелствува и Новия Завет (Откр. 2:6) и св. Отци на Църквата от II и III в.
"Тайната на беззаконието", свидетелства св. Иоан Дамаскин, "са ересите и лъжливите догмати" ("Тълкувание на Второ Посл. на св. ап. Павел до солуняни, Migne P. Gr, t.95, coll. 924). Осъдени на св. Вселенски събори, ересите отново се възраждат в други форми и в други общества. Те се разгарят като огън, раздухван от вятъра на човешките страсти. Всеобщото разпространение на тяхната проповед в края на времената е и белег за наближаването му. Тъкмо това се наблюдава в наши дни. Безспорно, начало на бурният разцвет на ересите в Европа бе положено с отпадането на Рим от Църквата. Едва днес обаче може да се говори безпристрастно за успехите на ересите в "събирането на ученици".
Eто как описва този процес архим. Иустин (Попович): "В западна Европа християнството постепенно се е превръщало в хуманизъм. В съзнанието на западния европейски човек Богочовекът дълго и упорито се е променял и преправял и накрая бил сведен до човека - непогрешимия човек от Рим и не по-малко непогрешимия човек в Лондон и Берлин. Така започнал папизмът, който отнема и заграбва от Христа всичко. Тъй започнал и протестантизмът, който не изисква от Христа нищо значително, а често и нищо въобще. И в папизма, и в протестантизма на мястото на Богочовека е поставен човекът като висша ценност и критерий... Не бива да се залъгваме: папизмът е най-краен протестантизъм, защото в основите на християнството вместо вечния Богочовек той поставя преходния човек и провъзгласява това за най-главен догмат, т.е. за най-важната истина и ценност, най-важно мерило за всичко на небето и на земята... А пък протестантизмът не е нищо друго освен папизъм, осъществен до край, тъй като в него основният принцип на папизма се изпълнява в живота на всеки отделен човек... Със свеждането на християнството - заедно с всичките негови безкрайни Богочовешки истини - към човека, бе извършено онова, поради което (и вследствие на което) западното християнство се превърна в хуманизъм... Западното християнство е най-краен хуманизъм тъкмо защото то провъзгласи човека за непогрешим и Богочовешката религия превърна в хуманистическа. А това показва, че Богочовекът е изтласкан на небето, а на освободилото се на земята Негово място е поставен Негов заместник: Vicarius Christi - папата..., или всеки един протестантин, който счита себе си за достатъчен критерий за истината…. Тези факти водят до един извод: на Запад няма Църква, няма Го Богочовекът, затова и няма истинско богочовешко общество... Всяка подмяна на Богочовека с какъв да е човек и всеки подбор от християнството на онова, което се нрави на индивидуалния човешки вкус и разум, превръща християнството в повърхностен и безпомощен хуманизъм... А от дълбините на вековете долитат горчивите слова на Божия пророк: "Проклет човек, който се надява на човек!" (Иерем. 17:5). Единствено чрез своята Богочовешка сила християнството е сол на земята, предпазваща човека от гниене в греха и злото. Преобразуваното от различни хуманизми християнство губи своя "вкус", превръща се е обезсолена сол, която не става за нищо, освен да бъде изхвърлена вън, та да я тъпчат човеците (Мат. 5:13)" ("Православная церковь и экуменизм", изд. на Хиландарского монастыря, св. Гора Афон, Солунь 1974, фототипно изд. Москва 1993, стр. 78-81).
Днес Христовата Църква отново е "малко стадо" : еретическите общности обхващат над милиард и половина люде из целия свят. И макар, че православната проповед вече достигна до всички кътчета на земята, малкото стадо на "истинствующие в любви" (Еф. 4:15, слав. текст) остава все тъй вярно на Христовата правда и поради това - все по-чуждо на духа на този свят, както предрече това Сам Спасителят: "Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Иоан 15:18-19). И още: "настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба. И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене" (Иоан 16:2-3).

в) Безверие Отстъплението от Бога днес бележи всяка сфера на човешката дейност в света. И то се задълбочава и разраства успоредно с умножаването на примамливите идоли на прогреса и мирското преуспяване, рожби на цивилизацията. Все по-актуално зазвучават и думите на Псалмопевеца: "Рече безумен в сърце си: "няма Бог". Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро. Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види има ли кой да разбира, да търси Бога. Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един" (Пс.13:1-3). "Днес изглежда, че животинското се е превърнало в идеал на мнозина мислители. Те започнаха с това, че низведоха Божието слово от почетното му място и го обявиха за проста книга; после превърнаха Божия Син в обикновен човек и накрая, приравниха Бога с природата, а човека - с животните и постановиха, че той е произлязъл от маймуната... Къде са днес тия, които измерват и възвестяват цялата обширност на разврата, безумието, упадъка на света, вместо да гледат на всички тези черни петна като на последна дума на науката? Колко заблуди из най-различни отрасли на знанието се възвеличават като непреложни истини?... Научните и философски системи на човека изтласкаха почти от всякъде величествената картина за света, открита в Божието слово. Сега вече не треперят пред Божиите слова: "Няма страх Божий пред очите им" (Пс. 35:2). Заглъхна нравственото чувство! Безмилостен съд очаква такива за оскърбяване на Божието величие, а в очите на хората това минава за дребно гряхче, че и по-малко от това. Даже истинските християни често объркват маловажното и същественото и, отрязвайки няколко клонки от дървото на злото си мислят, че вече са го изтръгнали из корен... Очевидно е, че ние живеем във въздух, заразен с греховност" ("Знамения пришествия антихриста" (репринтно изд. Москва, 1992, стр. 113-115).
Според думите на Апостола, в тези "люти времена" човеците "ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли" (2 Тим. 3:1-5). За тях Господ казва: "не имать пребывать дух Мой на человецех сих, зане суть плоть", а на верните Свои раби заповядва: "Изыдите от среды их и отлучитесь и нечистоты их не прикасайтесь и Аз прииму вы" (2 Кор. 6:17). "Откакто човечеството падна в греха, лъжата заживя в света, в думите и делата човешки, в отношенията и учрежденията ни. Но струва ми се, никога досега бащата на лъжата не е изобретявал такава чудовищна плетеница от най-разнородни лъжи, каквато измисли в нашето смутно време: когато отвсякъде се чуват тъй много лъжовни слова за правдата. Успоредно с усложняването формите на обществения живот, възникват нови лъжливи отношения и цели учреждения, просмукани отвсякъде с лъжа. На всяка крачка срещаме великолепни здания, на чиито фронтони се чете: "Тук е истината". Влизаш и не виждаш нищо друго, освен лъжи. Излизаш, и когато се опиташ да разкажеш за лъжата, която тъй е възмутила душата ти, установяваш, че хората негодуват, настояват в тази лъжа да се вярва и да се проповядва, че това е истина, и то несъмнена" (обер-прокурорът на Св. Синод на Московската Патриаршия К. П. Победоносцев, цит по Архиеп. Аверкий (Таурев): Современность в свете Слова Божия., т.III, с. 120-121). Хората от последните дни схиархимандритът от Черниговския Троицки монастир, о. Лаврентий (Проскура) уподобява на бесове: "Ще измъкнат те бездната изпод земята и ще изпълзят от нея бесовете, и ще бъдат в хората. А пък те нито ще се кръстят, нито ще се молят, а само ще убиват себеподобните си" (цит. по Россия перед вторым пришествием, изд. Свято-Троицката Сергиева Лавра, 1993 г., стр. 271).
"И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта" (Мат. 24:12). Св Теофан Затворник обяснява: "Духът на този свят е вражда против Бога. Вкусилите от този дух за Бога и божествените неща нито помислят, нито говорят, нито пишат, а живеят тъй, сякаш Бог Го няма; в техните среди даже се счита за неприлично да се говори за това... Затова не е чудно, че тъкмо сред тях се разпространява хладност към вярата и Св. Църква, небрежност към нейните свети устави и отчуждаване от тях, желание те да бъдат отменени и унищожени... Духът на този свят е и дух на взаимно охлаждане в отношенията между хората, дух на разделение и вражди, противоположен на искреното и дълбоко единство, които трябва да царствува между истинските християни. Когато, увличайки се от духа на този свят, човекът отпада с ум и сърце от Бога, то естествено е да се съсредоточи върху себе си и да постави сам себе си за цел, а всичко окръжаващо - и вещи, и хора - да обърне в средство за своите цели. От себелюбието изхожда животът според духа на този свят ... Духът на този свят е и дух на разнообразни и всестранни похоти;... той е и дух на гонение и преследвания на всичко свято... Ето, братя, каква тлетворна атмосфера се образува около нас" (Архиеп. Аверкий "Провозвестник кары Божией русскому народу" (К 70-летию епископа Феофана Затворника). Джорданвилль. 1964. с. 24-27). Преп. Нил Атонски Мироточиви, в своите посмъртни пророчества описва хората от последните времена преди пришествието на антихриста с думите: "Към средата на двадесетия век хората ще станат неузнаваеми. С приближаването на времето на антихристовото пришествие, разумът на човеците ще се помрачи от плътски страсти, и ще крепнат насилието и беззаконието. Светът по това време ще бъде неузнаваем, ще се измени и външният вид на хората, тъй че трудно ще се различава мъж от жена и жена от мъж поради безсрамието в облеклото и формата на косите. Тези хора ще подивеят и ще бъдат жестоки като зверове, поради съблазните на антихриста. Не ще има уважение към родителите и по-възрастните, любовта ще изчезне. Християнските пастири, епископите и свещениците, ще бъдат мъже тщеславни, напълно неспособни да различават дясното от лявото. Тогава и нравите, и преданията на християните и Църквата ще бъдат променени. Скромността и целомъдрието ще изчезнат и сред хората ще се възцарят блуд и разпуснатост. Лъжата и сребролюбието ще достигнат крайни предели, и горко на тези, които трупат съкровища. Блуд, прелюбодеяния, мъжеложство, тайни работи, кражба и убийства ще господствуват в обществото", или според Архиеп. Аверкий, който цитира древно пророчество: "Ще дойде време, когато хората ще безумстват, а на този, който не безумствува, ще казват: ти си луд, защото не приличаш на нас" (Архиеп. Аверкий (Таурев), "Современность в свете Слова Божия", Слова и речи, т.IV, Джорданвилль, 1976, стр.336).
Пророческото слово на преп. Нил се изпълнява буквално. Както свидетелствува докладът на Римския клуб през 1991 г, в света повсемстно се разпространява "недисциплинираност, вандализъм и насилие, които станаха белег на нашата епоха" (Ал. Кинг и Б. Шнайдер, "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991", изд. Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992 г., стр. 52). "Говорим за насилието, особено в големите градове", продължават авторите, "международния тероризъм и действията на "глобалните" мафии; наркоманията, която непрекъснато расте; агресивният ексхибиционизъм в сексуалността и ненормалното поведение, експлоатирано от пресата и рекламния бизнес. Всичко това съставя картината на една нова и тревожна обстановка, където маргиналното поведение получава такава известност, че вече се приема за нормално" (пак там, стр.107). Отбелязвайки решаващата роля на електронните мас-медии за формиране на културни ценности в съвременното общество, Зб. Бжежински констатира, че телевизионните програми "разпространяват масово морална поквара" под формата на "развлекателна зрелищност" и "фактически се ангажират с пропагандата на секс и насилие като средства за привличане на зрители и... в действителност внушават незабавно себеудовлетворяване" (стр. 112), и "правят така, че крайното насилие и бруталността да изглеждат нормални, окуражават сексуалната разпуснатост чрез примери и симулиран натиск на определена възрастова група ... и обслужват най-низките инстинкти... В американските филми от последните години все повече властват животинското насилие, физическото и сексуалното варварство. Опашките пред касите за билети са възнаграждението за всяка по-голяма доза мерзост. Няма да е пресилено да се каже, че холивудските филмови и телевизионни продуценти са културни разбойници, които... пропагандират една разрушителна социална етика" (пак там, стр. 81). Резултат от това е масовото разпространение на "прекалена сексуална освободеност, която превръщайки се в господствуващ жизнен стил, заплашва ключовата роля на семейството в обществото" (пак там, стр.112).
От своя страна бурното развитие на научните знания, непостижимите за ума на обикновения човек технически придобивки на съвременната цивилизация, доведоха масовото съзнание до опиянението на едно измамно могъщество, коварно в мъгливите очертания на своите граници. "Материалистичният, базиран на технологиите, подход към обществото навлезе и се възприе от всички култури - даже от най-закоравелите и фундаменталистки религиозни култури", се казва в доклада на Римския клуб за 1991 г. "Трудно е да се устои на новите технологии и на обещанията, които те дават. Материалната задоволеност обаче води до егоизъм и алчност. Не че това са явления непознати за човечеството, но при свиването на нематериалните ценности, те сякаш се увеличиха, гледани през увеличителното стъкло на материалния просперитет. Недостатъкът на науката е, че успоредно с подобряването на нашия живот, тя прави много за дехуманизацията ни" (стр. 202). "Сегашната ни цивилизация", свидетелствува Денис Габор, "е базирана материално върху една изключително успешна технология, а душевно... върху нищо!" (цит. по "Първата глобална революция - доклад на съвета на Римския клуб 1991, стр. 203). "Сегашната криза, се казва в същия доклад, засегна общества и индивиди, които се изгубиха в лабиринта от новости, скъсаха с миналото си и нямат поглед върху бъдещето. Кой съм аз, къде отивам и защо? Въпреки, че това са вечните, традиционни въпроси, сега те са по-остри от когато и да било и нямат отговор" (стр. 110). Збигнев Бжежински говори за "нарастващо усещане за духовна празнота" като за характерен белег на съвременния обществен живот в САЩ ("Извън контрол", стр. 113). Причината за съществуването на обширен мирогледен вакуум в съвременното общество също има своя отговор: "Една все по-нарастваща култура, която експлоатира принципа за разделяне на църквата и държавата, изхвърля религиозния фактор (от обществения живот - бел.м.), без обаче да го заменя с някакъв светски "категоричен императив", като по такъв начин създава вакуум на мястото на вътшерния морален кодекс. Този морален вакуум очертава същностния смисъл на идеята за духовна празнота - празнота, която, оказва се, прониква все повече в тъй наречената западна цивилизация. Любопитен парадокс е, че изказването "Бог е мъртъв" печели много по-голяма територия не в страните, в които господствува марксизмът, проповядващ атеизъм, а в западните либерални демократични общества, които чрез своята култура подхранват моралната апатия. Неоспорим факт е, че в тези общества религията е престанала да бъде влиятелна социална сила. Но това обстоятелство възниква не защото официално пропагандираният атеизъм е спечелил битката с религията, а поради разяждащите ефекти на културното безразличие към всичко, освен непосредствено и материално удовлетворяващите измерения на живота" (Зб. Бжежински, "Извън контрол", стр. 78). "По-просто казано, преобладаващата у западните интелектуалци догма е, че религията е изчезваща, ирационална и дисфункционална аномалия" (пак там, стр. 219). "При сегашното масово бягство от религията ... изчезнаха и всякакви ограничения, а заедно с тях и респектът към властта, което поражда нов тероризъм и престъпност. Нашето поколение чувствува загубата на собственото "аз" и не знае къде да го търси" ("Първата глобална революция", стр. 204). "Религиозният човек от домодерните времена, който приема, че реалността е предопределена от Бог, отстъпва място на светския фанатик, склонен да узурпира божията позиция в стремежа си да създаде рай на земята, като подчини не само природата, но и самото човешко начало на собственото си утопично виждане" ("Извън контрол", стр. 205).
Всичко това неизбежно води след себе си обществена нестабилност и анархия в управлението, недоверие на хората във възможността на техните политически ръководители да разрешат проблемите на обществото (както пишат и обществените наблюдатели от Римския клуб, стр. 165), метежи, бунтове и другите обществени смутове, за които говори Свещ. Писание (Марк. 13:7-8).
г) Човекобожие.
Атеизмът е изключително постижение на новото време. "Кант, Паскал и всички велики философи на християнския свят утвърждават, че религиозната потребност е същностно свойствена за човешката душа и всеки човек се ражда с нея, тъй както се ражда с инстинктите си. Тъкмо за това възникването и разпространението на философията на атеизма в "просветена" Европа на 19-ти век, благосклонността, с която я посрещат, е едно изключително по своята сила и значимост знамение за близостта на последните дни. Това, че през 20-ти век стана възможно атеизмът да обладае съзнанието на милиони хора, показва до какви дълбини е стигнала извратеността на човешката природа в резултат на доброволното отстъпление от Бога. Нашият век стана свидетел на невиждани по своите мащаби зверства, на "мегасмърт" (както сполучливо се изразява Зб. Бжежински, "Извън контрол", стр. 20-30). Оръжията за масово унищожение, лагерите на смъртта, всичко това показа и на най-безразличните, че са настъпили времена, когато човекът се е принизил в собствените си очи. Философията на атеизма унищожи вярата в божествения произход на света и висшето призвание на човека и го приравни с мислещо животно, преобрази го в странен и съмнителен по стойността си резултат от действието на слепи стихии, който най-вероятно е призван да се самоунищожи. "О, как страшно е подтиснат, обезобразен човекът!", възкликва приснопаметният архимандрит Иустин (Попович), "Превърнат е в джудже, в човешка отломка, защото от него е отстранено всяко чувство за вечността... А ако не съществува безсмъртие и вечен живот нито в човека, нито около него, тогава за човека-животно най-естествен и логичен е моралът: "да ядем и да пием, защото утре ще умрем" (1 Кор. 15:32) ("Православная Церковь и экуменизм, изд. Хиландарского монастыря, Св. Гора Афон, Солунь 1974, стр. 60-61). "Венецът" на това безумие - нихилизмът - се разгърна в злостна, сатанинска проповед срещу Твореца на всемира, в едно безконечно богохулство, което отбеляза нов етап по пътя на апостасията и извая идола на свръхчовека.
Най-прославеният апологет на нихилизма - Ницше, бе болен и с помрачен ум и това знаеха всичките му съвременници. Но това не попречи на нихилизма да шествува победно в сърцата на хиляди хора. Защото човекът не може да живее без Бог и ако му го отнемат, той или си измисля идол, на който да се кланя, или сам се обожествява. Човекобожието, наричано хуманистична философия, се превърна в господствуващо идолопоклонство на нашето време. "Европейската култура", разказва архим. Иустин (Попович), "поставя за своя основа човека... Човекът се превръща в мерило за всичко, при това - европейският човек. Той е върховен съзидател и разпределител на ценностите. Истина е това, което той определя като истина; смисъл на живота - това, което той нарича смисъл на живота; добро и зло е това, което той намира за добро и зло. Казано накратко: европейският човек се е провъзгласил за Бог. Нима не е очевидно как безмерно обича той да живее като Бог: да живее "като бог" с науката и техниката, с философията и културата, с религията и политиката, с изкуството и модата; да живее като бог на всяка цена, дори с инквизицията и папизма, с огъня и меча, с людоедството? На езика на своята хуманистично-позитивистка наука той провъзгласи, че няма Бог. И под ръководството на тая логика, той направи смелия извод: понеже няма Бог, то аз съм бог!... Нима не е очевидно, че европейският човек в своята културомания превърна Европа във фабрика за идоли? Почти всяко постижение се превръща в идол; затова нашето време е преди всичко епоха на идолопоклонството... Няма съмнение, че Европа страда не от атеизъм, а от многобожие. Загубила истинския Бог, тя пожела да засити безбожния си глад със създаването на множество лъже-богове, идоли. От всичко тя направи идоли: от науката и нейните хипотези и открития, от техниката, от религията и нейните представители, от политиката и нейните партии, от модата и нейните манекени. А всред всички тези идоли, на космическия престол на егоизма, тя постави европейския човек, европейския Далай-Лама" (пос. съч., стр. 64-65).
За човека, отхвърлил Бога, се оказа лесно да приеме, че сам той е бог, или ако не е, то един ден със сигурност ще стане. Така човечеството, в своята преобладаваща маса, достигна до "дълбините сатанински" (Откр. 2:24), "превъзнесе се над всичко, що се нарича Бог или светиня" (2 Сол. 2:4), обяви се за коректив на Истината и неин единствен възвестител.

2) Политическа апостасия.
Както свидетелствува Свещ. Писание, отстъплението, носещо в утробата си гибелта на този свят, е израз на съборната воля на падналото човечество, и неговите белези се появяват още през първите векове след Христа. "Деца, последно време е", пише св. Апостол и Евангелист Иоан. "И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време" (1 Иоан 2:18). "И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато не се отдръпне оня, който я задържа" (2 Сол. 2:6-7). От тези думи на св. Апостол се разбира, че апостасията, която широко отваря дверите на света пред идващия антихрист, ще се състои в отстраняване на задържащия. Изразът "удержывающий" изхожда от гръцкия глагол "държа", който в зависимост от начина на употреба означава или сила, която се заключава в някакъв държавен строй или власт, или самия носител на тази власт, или във властта сама по себе си. Според мисълта на св. Апостол (Рим. 13:3-4) властта, която "задържа" със силата на меча или закона разпространението на злото в обществения живот под страх от наказание, е власт, която наказва справедливо разпространителите на злото. "В крайна сметка задържащата власт, като удържа повсеместния разлив на злото, заедно с това задържа и пришествието на "човека на греха", който, бидейки "беззаконник" може да се появи само на почвата на крайно, световно разпространение на всякакво беззаконие" (прот. Б. Молчанов, пос. съч., стр.8). За такава власт св. Апостол признава властта, поставена от Бога, която е изпратена от Него "за наказване на злосторници и похвала на добротворци" (1 Петр. 2:13-14), и която по време на апостолската проповед е била Римската власт. На същото учат и светите отци. Тертулиан: "Впрочем, ние имаме и друга важна причина да се молим за императорите и за Римската империя. Известно ни е, че краят на света и всички ужаси, които ще го съпровождат, се отлага поради съществуването на Римската империя. Следователно, молейки се за отдалечаването на това страшно обръщане, ние се молим и за продължаване съществуването на Римската империя" ("Апологетика", Migne, P.Lat., t.1, coll. 508-509). Блаж. Августин уточнява, че задържащият според Апостола е "самата римска власт" ("За Божия град", Migne P.Lat. t. 41, coll. 686), а св. Кирил Йерусалимски учи, че антихристът ще дойде, "когато се изпълнят времената на Римското царство, и тогава вече ще се приближи краят на света" (Святитель Кирилл Архиепископ Иерусалимский, Поучения огласительные и тайноводствнные, Огласително слово 15: за антихрист, Москва, Синодальная библиотека, 1993, стр. 231). Св. Иоан Златоуст също проповядва, че "когато се прекрати съществуването на римската държава, тогава ще се появи антихристът" (Тълкувание на Посл. 2 до солуняни, Migne P. Gr., t.62, coll. 485), което се потвърждава и от св. пророк Даниил в неговото тълкувание на пророческия сън на цар Навуходоносор (Дан., гл.2, 7). Св. Патриарх Никон (1605-1681), обяснява това място от посланието на св. Апостол с думите: "Трябва да се изследва кой е задържащият и защо св. Павел говори за него неясно... Някои казват, че това е благодатта на Светия Дух, други - че това е Римската власт. С последните съм съгласен и аз. Защото, ако Павел говореше за благодатта на Св. Дух, той щеше да го каже ясно. Но ако говори за Римската власт, то той има основания да говори приоткровено, за да не навлече на християните излишни преследвания... Докато не бъде взет "задържащия сега", т.е. когато Римската власт бъде унищожена, антихристът ще дойде. Докато съществува страхът от тази власт, никой не би пожелал да му се подчини, но когато тя бъде разрушена, той ще докара анархия и ще пожелае да завземе цялата власт за себе си: както човешката, така и Божията. Понеже, тъй както в миналото Мидийската империя бе разрушена от Вавилонската, Вавилонската от Персийската, Персийската от Македонската, а Македонската от Римската, така и тази последната ще бъде разрушена от антихриста, а той - от Христа..." (цит. по М.В. Зызыкин, "Патриарх Никон. Его государственные и канонические идеи", ч.II, стр. 48-49). Същото мнение споделят блаж. Иероним (Тълк. на Иеремия, Migne P. Lat. t. 24, coll. 871), св. Григорий Богослов (Migne P.Gr. t.35, coll. 564) и болшинството от св. Отци на Църквата.
Но какво трябва да се разбира под "Рим"? По мнението на проф. Н. Виноградов под "Римско Царство", или по-точно под "задържаща сила" на Римското Царство трябва да се разбира римският "държавен, нравствено-правов ред", римската правова държава" ("О конечныхъ судьбахъ мiра и человека", Москва 1887, стр. 132-139). Отличителна черта на Римското царство е Римското право, строгата законност в страната (прот. Борис Молчанов, "Эпоха апостасии", Джорданвилль, 1976, стр. 11). "Римляните изработили такова пълно, точно и строго Право, каквото не е имал нито един народ, и осъществявали това право в живота. По силата на правовия ред и строгата дисциплина римляните превъзхождали всички народи. Благодарение на това те покорили целия известен по онова време свят и държали покорените от тях народи в подчинение като в желязно менгеме" (Проф. Беляев, "О безбожiи и Антихристе", т.1, стр. 485). Тъкмо тази здрава власт, основана на строги нравствени принципи и законност, на справедливост и дисциплина, са, според св. Иоан Златоуст онази задържаща сила, която пречи на появата на антихриста. В този смисъл Римското царство още съществува, тъй като задържащата сила на Рим, неговото право, преминава в наследство у други народи и остава онази държавна сила, която е пазела нравствените устои на живота и реда, и дори самото християнство.
Според учението на Църквата нахлуването на злото в света се препятствува от Божията благодат. След приемането на християнството за държавна религия в Римската империя, Божието благодатно помазание започва да се преподава направо от ръцете на Христовите служители върху императорите, като носители на върховна власт, в тайнството на миропомазанието на православен цар. Така установената от Бога още в древност монархическа институция, получава в Новозаветно време нови благодатни сили в Христовото царство на благодатта за противодействие срещу оръжията на дявола. В исторически план съществуването на Римската империя в нейното политическо и законодателно единство не продължава дълго. След падането на Западната Римска империя владичеството над т.нар. Свещена Римска империя било дадено на Карл Велики и се съхранило в създадената от него Франкска монархия. През 1806 г. тази монархия била раздробена от Наполеон и бил създаден т.нар. Германски съюз. Названието Римска империя вече никога не се появило на Запад. След падането на Източната римска империя в 1453 г. в ръцете на турците, цялото нейно духовно наследство и значение за християнския свят преминало към Московското царство.
За пръв път тази мисъл се изказва ясно от игумена Филотей, старец на псковския Спасо-Елеазаров монастир в посланието му към Великия московски княз Василий III, написано между 1515 и 1521 г. В него старецът съветва княза да изправи кръстното знамение и да пази нравите в чистота, като в заключение казва: "Благочестиви царю, пази и внимавай, понеже всички християнски царства се сляха само в твоето, че два Рима паднаха, а третият стои, и четвърти вече няма да има. Твоето християнско царство вече няма да се смени от друг, според великия Богослов, а за християнската църква ще се изпълнят думите на блажения Давид: "Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах (Пс. 131:14)" (цит. по В Малинин, "Старец Елеазарова монастыря Филофей и его послания, стр. 398). Според св. Теофан Затворник "древните тълкуватели на Свещ. Писание са считали Римското царство за онази сила, която задържа появата на антихриста. В тяхно време, когато римското царство все още е съществувало, можели да указват на него, основавайки се на пророчеството на Даниила. В наше време подобна мисъл може да се разглежда само ако под римско царство се разбира царската власт въобще. Царската власт, която държи в свои ръце средствата за удържането на народните движения и сама крепяща се на основата на християнството, няма да позволи и на народа да се отклони от него, ще го сдържа. А пък антихристът ще иска да отвърне всички от Христа, затова той няма да се яви, докато царската власт е още в силата си. Тя няма да му позволи да се разгърне и ще попречи на действията му по неговия дух. Ето това е, което удържа. Когато пък навсякъде се въведе самоуправление, република, демокрация, комунизъм, - тогава за антихриста ще се открие простор за действие. Няма да е трудно за Сатаната да подготви гласове в полза на отричането от Христа, както показа това опитът на Френската революция. Няма да има кой да каже властното "veto" (не позволявам)... Та когато се заведат навсякъде такива порядки, които благоприятствуват за развиването стремежите на антихриста, ще се яви и той самият. До това време ще чака, ще бъде удържан" (цит. по К.Н. Леонтиев, "Цветущая ложность", Москва 1992, стр.285-287). "Апостолът говори, че антихристът няма да се яви на земята докато съществува самодържавната власт... Чрез държавните люде Господ пази благото на царствата земни и особено мира на Своята Църква, и не допуска вредни учения, ереси и разколи да я брулят, - а най-великият злодей на света, който ще се яви в последно време - антихристът, не може да се яви сред нас поради самодържавната власт, която сдържа безчинното лутане и нелепото учение на безбожниците", казва св. прав. Иоан Кронщадски чудотворец (И.К. Сурский, "Отец Иоанн Кронштадский" т.1, стр. 191). "Оттук, при изгубване на вярата в Бога, Св. Дух отстъпва от неверните, и самодържавната царска власт ще се отнеме от тях" (С. Нилус, "Близъ есть, при дверехъ", Сергиевъ Посад, 1917, стр.11). На основание свидетелствата на Свещ. Писание (1 Цар. 15:1); Прит.Сол. 8:15, 21:1; Пс. 88:20-21; 1 Петр. 2:17), преп. Теодор Студит заключава: "Един е Господ и Законоположник, както е казано, една власт и едно богоначалие над всички... оттук и учредяването сред хората на всяко началство и власт, особено в Църквата Божия: един е патриархът в патриаршята, един е митрополитът в митрополията, един е епископът в епархията, един е игуменът в монастира, и ако искаш да послушаш, един е царят, един е пълководецът, един е капитанът на кораба. И ако във всичко това не управляваше волята на едного, то никъде не би съществувал ред и порядък, и това до нищо добро нямаше да доведе: защото разноволието разрушава всичко" (Добротолюбие, т.4, Москва 1901 г, стр. 93).


Истинският господар, пише св. Максим Грек, е одушевен образ на небесния Цар" (цит. по "Россия перед Вторым пришествием", стр. 95). "А вие, приятели, здраво се дръжте за царя, почитайте го и го обичайте, обичайте светата Църква и отечеството, и помнете, че самодържавието е единственото условие за благоденствието на Русия; ням