..които така вълнуват протестантското мислене, ще споделя една мисъл на о. Юстин Попович :

Животът на светиите е една въплътена догматика

И за да не говорите неподготвен, ще предложа на вниманието ви догматика от 7-ми Вселенски събор, на който отците на православието са показали позицията на Църквата относно иконопочитанието. Същата ерес е вълнувала самонадеяните и по онова време. Играчите се сменят, играта остава същата. Нищо ново под слънцето.

Вероопределение на св. Отци от VІІ Вселенски събор

Ние пазим без нововъведения всички записани или незаписани установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта. То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение в истинското, а не въображаемо въплъщение на Бога Слово и за други подобни ползи. Защото когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено едно чрез друго се уясняват.

Така ние, ходейки по царски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на вселенската Църква [ пък знаем, че тя е от Дух Свети, който пребъдва в нея ], с пълна достоверност и грижливо изследване определяме: честните и свети икони, нарисувани с бои или направени с дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят така, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божи църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища – както иконите на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Христос, и на непорочната Владичица наша Пресвета Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже.

Защото колкото по–често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почитно поклонение – не с истинско богопоклонение, което според нашата вяра подобава само на Божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи – какъвто благочестив обичай имало и у древните. Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея. Така се потвърждава учението на вселенската Църква, която от край до край земя е приела Евангелието.

Редактирано от *Лия* на 31.07.04 21:08.