В този период на пълно господство над света антихристът ще въздигне гонение срещу светата Църква, чието начало ще бъде положено от въкресението на св. Енох и Илия и последвалото ги обръщане на евреите в тяхното мнозинство към истинското богопочитание.

"Веднага след възцаряването на антихриста, пророкувал схиархимандрит Лаврентий (Просура), ще започне гонение по Иерусалимската земя, а след това и по цялата земя ще се пролее последната кръв за Името на нашия Господ Иисус Христос" (Старец схиархимандрит Лаврентий (Проскура) 1868-1950 гг, Б.м. 1980, стр. 78). Тайновидецът свидетелствува, че Бог дава власт на звяра да води тази война срещу верните за един кратък срок, на който в словото Божие се указва точно: 42 месеца (Откр. 11:2; 13:5), 3 и половина години (Дан 7:25; 12:17; Откр. 12:14), а също 1260 дни (Откр. 11:3; 12:6), "и ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. И ако не се съкратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се съкратят ония дни" (Мат. 24: 21-22). И макар чудесата и личбите на този, който действува с цялата власт и сила на сатаната (ср. Мат. 4:8-9; Откр. 6:14), ще бъдат много големи, такива, че "да прелъсти, ако е възможно, и избраните" (Мат. 24:24), любещите Христа, според думите на св. Отци, ще бъдат запазени чрез благодатта от прелъстителната сила на тези видения. "Очевидно това се казва не защото избраните ще паднат, но защото се разтреперват от големите ужаси... Доколкото те още са в смъртна плът, в която могат да бъдат измъчвани, временно те се ужасяват от самите мъчения, които храбро понасят... Макар, че са избрани, за да не могат да бъдат победени от изтезанията, но понеже са човеци, те се боят от самите изтезания, които побеждават" (св. Григорий Велики, Нравоучителни книги или изложение на книгата на бл. Иов, Migne P.Lat., t.75, col.1053-1054).

Св. Отци оценяват подвига на християните от последните дни като най-съвършено мъченичество. "Хората от онази епоха, пророкувал авва Исхирион, няма нищо да направят (има се предвид аскетически и други нравствени подвизи - бел. м.). Но върху тях ще дойде изкушение и онези, които през това време се окажат добри, ще бъдат повече от нас и ще бъдат наши отци" (Migne P.Gr., t.65, col.241), защото "по-блажен е "този, който е можел да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло - и не е сторил" (Сир. 31:11), нежели този, който се увлича към доброто по примера на мнозина добри" (св. Антоний Велики, Migne P.Gr., t.40, col.1096). "В тези дни, казва и схиархим. Лаврентий, ще има все още силни борци, стълбове на Православието... И Господ ще ги покрива със Своята всемогъща благодат и те няма да видят знаменията, приготвени за всички хора" (пос. съч, стр. 79). Разказвайки за "лукавите и злокознени прелести" на антихриста, св. Ефрем Сирин възкликва: "У кого ще има такава алмазена душа, за да понесе мъжествено всички тия съблазни? Къде е този човек, когото биха ублажавали всички Ангели?" (Творенiя, т.2, Москва 1993, стр. 252). "По мое мнение, казва св. Кирил Иерусалимски, тогавашните мъченици ще бъдат по-високо от всички мъченици. Предишните мъченици се сражаваха с хората, а тогавашните мъчениците по времето на антихриста ще водят война със самия сатана. Царете, които по-преди въздигаха гонения, само убиваха мъчениците, а не прелъстяваха останалите люде, че възкресяват мъртви, не извършваха знамения и чудеса. А тук ще действува и страх, и прелъстяване" ("Поучения огласительные и тайноводственные", Огласително слово 15, Москва 1991, стр. 236)

Изповедничеството и мъченичеството на последните християни ще бъде "повече душевно, отколкото телесно" (Ал. Каломирос, цит. по архим. Серафим и архим. Сергий, "Православие и икуменизъм", София 1992, стр. 396). " Нека помислим прочее, какво ще бъде онова изкушение за човешката мисъл, когато благочестивият мъченик подлага тялото си на мъчение, а пред очите му мъчителят върши чудеса", призовава св. Григорий Двоеслов (Нравоучителни книги, Migne P.Lat., t.76, col. 650). В Църквата, макар и като "малко стадо" (Лука 12:32), дори до последния час няма да се прекрати богослужението (1 Кор 11:26) и Бог ще я запази през това страшно време (Откр. 12: 6).

"Тогава ще се намерят мнозина благоугодили на Бога люде, които ще могат, криейки се в гори и пустинни места, да се спасяват с молитви и непоносим плач. Защото Светият Бог, виждайки техните неизказани сълзи и искрена вяра, ще се смили над тях като нежен Баща и ще ги съхрани там, където са се скрили" (св. Ефрем Сирин, Слово 38, Творенiя, т.2, Москва 1993, стр. 252). За да бъдат отделени верните от отстъпниците, Бог изпраща ангели, които да запечатат Неговите раби с печат, чрез който те ще бъдат запазени в дните на наближаващите бедствия (Откр. гл.7). Според св. Ириней Лионски, в края на времената Църквата "ще бъде взета внезапно" и тогава ще започнат бедствията, онази скръб, която не е била от създание мира (св. Ириней, О тираническом царстве антихриста, в сб. "Объ антихристе", 1895, стр. 47).

"Благодатта Божия, казва св. Ефрем Сирин, ще ги отведе (верните - бел.м.) в определени за това места, и ще се спасят, като се укриват в пропасти и пещери, и няма да видят знаменията и ужасите на антихриста; защото на имащите (духовно) виждане без усилие ще стане известно пришествието на антихриста" (Слово 38, Творенiя, т.2, Москва 1993, стр. 258). Според св. Андрей Кесарийски Божият печат, наложен на верните, ще им помогне да "избягат от градовете в пустиня, безплодна за всяка злоба, но плодоносна за всяка добродетел, и там ще избегнат пораженията от воюващите демони и лукавите люде" (Толкование на Апокалипсис, Иосифо-Волоколамский монастырь, 1992, стр. 94). Църквата, изобразявана от Тайновидеца като жена, бягаща от звяра в пустинята (Откр. гл. 12), несъмнено ще бъде запазена от неговите лукави и насилни домогвания през последните 3 и половина години от битието на този свят (ср. Св. Андрей Кесарийский, пос. съч.). "Бог е допуснал това", говори св. Кирил Иерусалимски за гоненията на антихриста срещу Църквата, "не защото не може да му попречи, но затова, че заради търпението, както става обикновено, увенчава Своите подвижници, ... та да могат те за кратковременни страдания да наследят вечното небесно Царство" ("Поучения огласительные и тайноводственные", Слово 15, Москва 1991, стр. 236, виж също св. мчк Иустин Философ, "Разговор с Трифон", Migne P.Gr., t.6, col. 729). "В дните на тази велика скръб, прорекъл св. Серафим Саровски, ... на остатъка от верни предстои да изпитат върху себе си нещо подобно на това, което изпитал някога Самият Господ, когато Той, като висял на кръста, бидейки съвършен Бог и съвършен Човек, се почувствувал със Своето Божество така изоставен, че извикал към Него: Боже мой! Боже мой! Защо си Ме изоставил? Подобно изоставяне на човечеството от Божията благодат трябва да изпитат на себе си и последните християни, ала за съвсем кратко време, след което Господ няма да се забави да се яви в славата Си" ("Беседа преподобнаго Серафима о цели христианской жизни", Сан Франциско, 1968, стр. 82). Така, според анонимния автор на "Знамения пришествия антихриста", в последните дни "светът окончателно съзрява за съд, а Църквата - за прослава" (изд. Москва 1912, стр. 119). "А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви" (Лука 21:29).