"И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи (и да се размножавате) и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава (в наследство)...
Волята на получателя не е за пренебрегване. Сам Творецът ни е дал свобода на съвестта. Сами можем да избираме пътя си. Сами носим последствията за грешния избор. Господ не е диктатор, а човеколюбец.
Не случайно ти препоръчах да обърнеш по-специално внимание на Второзаконие. Тогава няма начин как да не ти направи впечатление многократната употреба на условното наклонение - "ако".
Бог сключи завета си с Исаак и неговото потомство, обеща на Израилския народ за “вечно притежание... цялата Ханаанска земя” (Бит. 17:8). Обеща да го въздигне над всичките народи при условие послушание на закона, който му даде на Синай (Втор. 28:1-10). Израил трябваше да покаже на света превъзходството на народ, пазещ заповедите Му, та всички народи да пожелаят в сърцата си да бъдат като него. Тогава Бог щеше да издигне Израил над всичките народи, а храмът щеше да свети като звезда от хълма Мория за всички вярващи. И Ерусалим щеше да бъде духовна столица на верните сърца, образ на небесния Ерусалим. Ковчегът на завета, с видимото Божие присъствие, щеше да свидетелства за Твореца до Второто пришествие на Исус.
Но Божият народ непрекъснато се отклоняваше от завета, покланяше се на идоли, вместо на невидимия Бог и накрая отхвърли Месия, Когото чакаше. Покварените свещеници замениха писанията от Стария завет с човешки заповеди и учения, които изкривяваха представите за Христос и за царството Му. Гордите им сърца желаеха земно царство и власт над всичките народи. Затова презряха Божия Син, който им предлагаше духовно царство и служба на езическите народи от сърце. Не се убояха да пролеят невинната Му кръв заради целите си. Дори подбудиха народа да каже: “Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чадата ни” (Мат. 27:25). Това проклятие ги преследва и до днес и ще ги преследва, докато не се покаят и приемат Исус за Христос!
"... жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца... Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина."
"Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му."
В Стария завет Божият народ бе от един род. В Новия - от всички народи, а царството - духовно, в сърцата - събрано в църкви по целия свят.
В Стария завет Бог избра един род пророкуван от Ной, от който щеше да се роди Сина, за да спаси човеците. С него бе сключен Първия завет и бе даден Законът, службите за очистване от греха, свещенството, писаното слово. Целта на а спасителния план след потопа бе: един род да се очисти от греха и да заживее в любов. Всичко им бе дадено, само да победят, но не пожелаха.
Мойсеевата сянкова наредба гласеше да не се сключват бракове с езичници. Езичник в миналото са наричали всеки идолопоклонник, който обладан от бесовски дух започва да говори неразбираемо. Въпреки забраната за смесени бракове дори свещениците се женеха за езичнички: “народът израилев и свещениците, и левитите не са се отделили от езичниците..., защото взеха техните дъщери за себе си и за синовете си, святото семе се смеси с другоплеменни народи, и при това ръката на най-видните и най-главните беше първа в това беззаконие” (Ездра 9:2). Обрязването бе Първия завет, сключен с Авраама: “Аз ще благословя потомството ти, му каза Бог и още: “изброй звездите... толкова ще бъде потомството ти”. Бог не благославяше семето, а сърцата на обърналите се от избрания род, както ги пише и във втората заповед: “Който показва милост до 1000 поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди”. Господ благославя семето на чадата Си, затова сатана се стреми да прилепи свои чада към Божиите, за да смеси чисто с нечисто и да се роди нечисто поколение, заради непослушанието на чадото. В семето на човека има дух и плът, взети от неговите дух и плът. Щом вярващият има ново сърце и в семето му ще има от Христовия дух, затова то е благословено, а не защото принадлежи към избран род или църква. Авраам чака дълго да се изпълни обещанието, докато със Сара не стигнаха такава възраст, при която физически бе невъзможно да си имат дете. Само чудна намеса от Бога би дала потомство на възрастната двойка. Точно затова небето изчака толкова дълго, за да няма съмнение в неговата намеса. Обрязването бе външен белег на благословеното от Бога семе на родители с обрязани сърца!
"Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте."
|