Намерих една статия, по този въпрос:

Ще има ли жени-свещеници
в Православната църква?

" . . . Можем да обобщим три особено актуални съпротивления срещу практиката да се ръкополагат жени на свещено служение. Първото настоява върху липсата на такъв прецедент в двухилядолетната традиция на Православната църква, обоснована чрез Светото Писание (например изборът на дванайсетте апостоли, всички мъже, на които е поверена мисията да проповядат и да свещенодействат в Бога). Наистина, би могло да се възрази, че Христос никъде не дава наставления да се ръкополагат жени, но и никъде не налага подобна забрана. Освен това православното християнство познава древната длъжност на дяконисите, особено разпространена от IV до VI век и никога оттогава неотменена официално. Да не говорим за разликите в социално-историческите условия отпреди 20 века. Както отбелязва епископ Уеър, "такава логика на аргументиране ни казва, че никога не е имало жени свещеници, но не ни обяснява защо".

Вторият довод има по-специфично литургичен характер. Свещенството е дейност, символично репрезентативна по отношение на Христос, то притежава "иконична" природа; като икона на единствения Първосвещеник Христос свещенослужещият трябва да бъде мъж. В действителност както Евангелието, така и отците на Православната църква никъде не подчертават, че Христос е бил мъж. Божият Син е станал човек, anthropos, за да спаси цялото човечество, при това мъжете и жените са еднакво призвани на "царствено" свещенство пред Бога (онтологичното свещенство на кръщението за разлика от свещенството на сана).

Библейската антропология е това, което подхранва третото възражение: ръкополагането на жени противоречи на "природния" ред отпреди Грехопадението, където жената е създадена след мъжа. (Както знаем, това е само едната страна от историята на Сътворението или по-точно само едната история, т.нар. яхвистки вариант). Авторите обаче анализират ситуацията по друг начин: става въпрос за йерархия по подобие на тази, която цари в Светата Троица, и където не бихме могли да говорим за отношения на подчиненост или принизеност между Трите Лица на божественото. Въпреки сложността и амбивалентния характер на аргументите за и против православното богословие, поне засега, изглежда монолитно в своя отказ да се ръкополагат жени. Най-влиятелната дискусия по този въпрос, един симпозиум в Родос през 1988 г., завършва с категорично негативно становище.

И все пак нека да останем с думите на Григорий Назиански, един от отците на Православната църква: "Един и същ творец на мъжете и жените, същата кал, същата вяра, същата смърт, същото възкресение..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите