Защо тук трябва да си лепнеш етикетче "християнка" за да бъдеш изслушан?
Нима хората които не наричат себе си християни, не могат да кажат нещо смислено и полезно!
А когато човек си лепне етикетчето се захващат един куп "хиени" да го гризат че оттук или оттам е съгрешил и не мисли по канона.
Хора като ТИЛТ ги наричам фанатици. Без значение дали крият фанатизма си зад Исусовото или нечие друго име.

ЗА такива хора аз НЕ СЪМ Християнка.

Много от нещата които библията а и не само библията пишат са отвъд думите и не могат да бъдат познати от УМНИ хора. Защото умът е само част от човека, но не и самият човек.
Доста от хрисияните които познавам се обръщат към емоциите си и ги издигат на пиадестал.
Наслушах се на припадъци "Ох Боже , ах Исусе .. колко много те обичам ... "
Обичта е едно от най-криворазбраните неща в християнството, и едно от основополагащите го.

Обичта има много форми и нюанси. И определено фасоните и молитвите от рода Ох-Ах ( не се подигравам) са най-външната и показна форма на емоции.
Глупавото е че по този начин хората си мислят че обичат, и не се задълбават да изследват усещането за обич. Обич не само към бога но и към заобикалящия те свят, към обстоятелствата, към дома, към семейството, към враговете и приятелите, към непознатия, към продавачката която всеки ден ти завива покупките в хартия и ти ги слага в чантичка. .....
Дори когато обичаш един човек ... с времето се появяват нюанси.

Исках ... да поразпитам хората в клубчето дали изобщо са се замисляли върху многото форми на любовта и дали са я използвали в живота си.
Доколкото знам тя е най-мощната защита и най-мощното оръжие. Преобразява както човека, така и всичко до което той/тя се докосва в ежедневието си.
Дори храната приготвена с желание и любов става много вкусна и питателна, а обратно тази приготвена без желание обикновено е неприятна на вкус.
Някой сядал ли е да се замисли как това че обича и че е позитивно насочен към нещо влияе на нещото.

Ами .. мисля че това е което исках да попитам.

:-)
Поздрави