"И от огромно значение е на кого именно се доверяваш. Ако обектът на вярата няма значение, това не е вяра."

Ако синовете се бяха опитали да напаснат парчетата, може би биха стигнали до идеята че са къпали слон.

За тебе е очевадно, че това е слон, защото си виждал слон и знаеш какво той представлява. (примерно).
В духовната област нямаш почти никакво виждане, освен това което чуваш и на което вярваш. (Или поне виждането ти е достатъчко закърняло за да не можеш да разчиташ на него)

Доверието на някого :-))) е хубаво нещо и коварен капан.
За теб възможностите са две, от които обаче е приемлива само едната (доколкото разбрах).
Т.е. Ти фактически не правиш избор та било то и измежду тези две възможности.

А.. може би възможностите са много повече от тези двете.

Апропо .. ако както мислиш че се доверяваш на Бога, ти се доверяваш всъщност И на хора, които твърдят че познават Бога (поне по-добре от теб).
А ... от известно време се научих да разграничавам .. .това да говориш за нещо от това да вършиш нещото и от това да го познаваш наистина.


Пък .. и какво лошо виждаш в нараняването. То е учител. Помага те да осъзнаеш къде да не стъпваш и къде не. Направлява те.
Болката е ориентир за лекарите.
Не може ли да бъде ориентир и за теб.

Които те лишават от нараняването ... те лишават от ориентира... и наистина си като изгубен и ... "разбираш" че единственият ти шанс е да следваш някой който знае откъде да те преведе невредим.

"Който изгуби живота си ще го намери... "
Който не се страхува да се гмурне в болката... дори да изгуби "живота" си :-) ... намира нещо ;-) което Бог е оставил за него.

:-)
Поздрави
Вера