|
Лука 20:27-38
Когато човек встъпи във вярата едно от нещата, които най-много го запленяват и коренно променят светогледа му е възкресението. И това е съвсем обяснимо, защото няма по-ценно нещо за човека от неговия живот. Но проблемът е в това, че искаме или не, рано или късно ние го губим. Затова когато човек разбере, че въпреки неумолимата смърт, която го очаква, той отново ще живее, тялото и душата му отново ще бъдат съединени, тогава животът отново се възвръща у него, тогава неговата душа получава животворен тласък и неувяхваща вътрешна радост.
Но веднага до този факт се нарежда и един парадокс. Въпреки че няма нищо по-ценно за човека от живота му, въпреки че Христос вече възкръсна и обещава да възкреси за живот всеки вярващ в Него много хора изглежда, че това или не ги интересува, или пък мислят, че това е нереално и че в други религий има по-вероятни начини за продължаване на живота. И наистина ако изхождаме само от нашите наблюдения и умозаключения за възкресение просто не може и да става дума, най-малкото защото около нас съвсем на се вижда хора да възкръсват. Ако пък речем да допуснем, че има някакво възкресение или поне че човек продължава съществуването си и след телесната му смърт, то тогава неминуемо сме изправени пред изкушението сами или въз основа на схващанията на други хора, да си изграждаме представи как би могло да проължава същствуването ни и при какви условия, естествено.
Това са двете алтернативи пред всеки човек: да вярва в източника на нашето възкресение, който и сам възкръсна или да не вярва в него, като при положение че все пак допуска задгробен живот, да си състави въз основа на най-различни човешки източници мнение какво би билио това съществуване.
Това състояние на нещата не е никак ново. Такова било положението на хората и по времето на Иисус Христос - едни от тях отхвърляли възкресението, други си съставяли собствено мнение за него. Тези които отхвърляли възкресението именували себе си "садукей". Те приемали за вдъхновени само петте книги на Мойсей, мислели, че няма възкресение от мъртви и че значение има само животът тук на земята. Затова според тях Бог е дал всичките закони в Стария завет. Но въпреки че признавали за вдъхновени петте книги на Мойсей, те приемали от тях само това, което можел да се схване с ума и което според човешката логика имало смисъл. Те като всички израилтяни вярвали, че ще дойде Месия, но какъв според техните представи щял да бъде този Месия, след като те не вярвали във възкресението? Това според тях трябвало да бъде човек като Мойсей, който трябвало да въведе съвършен обществен ред, да възстанови Израилскта държава и да отговаря за съвършеното изпълнение на старозаветните закони.
Имали и още една група хора, фарисеите, които приемали, че има възкресение, но според тях възкресението щяло да се състои в това, че Месия щял да възкреси всички починали до тогава израилтяни и да организира световна Израилска империя.
Садукеите и фарисейте, макар и заедно да участвали в управлението на Израил по това време, били в постоянно идеологическо противопоставяне и използвали всеки удобен случай да осмеят вярванита на противниците си. Освен това и двете партий мразели Иисус Христос, защото Той от една страна изобличавал заблудите и злодеянията им, а от друга Той се обявявал за Месия като в същото време въобще не съответствал на представите им за такъв. Затова те търсели начин да го хванат в противоречие или заговор против римската власт и да Го премахнат. Ето така един ден се стигнало до разговора между Иисус и садукейте, за който четем в текста за днес.
"Тогава дойдоха някои от садукейте, които твърдят, че няма възкресение и Го попитаха, казвайки: Учителю, Мойсей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговия брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; имаше прочее седем братя и първия, след като взе жена, умря бездетен. Тая жена взе вторият; и той умря бездетен. Взе я и третия, тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца. След всички умря и жената. И тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена, понеже и седмината я имаха за жена?"(27-33).
Какво прави впечатление от въпроса на садукейте? На първо място това не бил искрен въпрос, т.e. въпрос, на който те наистина желаели да узнаят отговора. Както споменах преди малко техните идеологически противници, фарисеите, учели, че когато Месия дойде, ще възкреси всички мъртви израилтяни и ще направи световна империя. Този пък Иисус твърдял, че е Месия. Нека сега да видим как този Месия ще се справи с абсурдната ситуация. Как, ако наистина той е Месия и вземе че наистина възкреси всички израилтяни, (което според тях никога не можело да се случи) ще определи на кого от седемте мъже жената ще стане съпруга? Та нали тя е била законна съпруга последователно на всеки един от тях преди смъртта им.
Без да се впускам в подробни обяснения относно въпроса на садукеите, бих искал само да спомена, че това бил един чисто хипотетичен въпрос без реално покритие в реалността. Освен това той имал за цел да осмее вярването на фарисейте за възкресението на всички израилтяни и Месианското достойнство на Иисус. С други думи това е въпрос, зададен от неверие и невежество.
Това ни навежда на мисълта, че и днес хорарта са склонни да задават подобни глупави въпроси, които единствено издават неверието и незавидното им духовно състояние. Един ще пита: "Щом Бог е всемогъщ, защо не унищожи дявола и всичко в света да се оправи?". Друг ще каже: "Защо християнството да единствената истинска религия? Та нали и в другите религий се говори за Бог, добри дела и т.н.?" Трети ще възрази: "Иисус Христос няма божествен произход и достойнство; той е само човек". Четвърти: "Справедливо ли е да има ад?" Едва ли ще ми стигне времето, за да изброя всички въпроси от този тип, които хората задават. Иска ми се обаче да обърна внимание на това, че въпросите сами по себе си не са лишени от смисъл и съдържание. По-скоро хората, които ги задват, имат лоши намерения и имат за цел или да осмеят библйската вяра в Бога, или да покажат колко е неразумно да се вярва в какъвто и да е Бог, или може би да покажат, че те са тези, които имат по-добро разрешение на световните проблеми.
От отговора на Иисус обаче откриваме корена на подобни на пръв поглед нерзрешими въпроси. В евангелието на Матей, където е описана същата история, Иисус започва отговора Си с думите: "Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито силата Божия"(22:29).Ето го корена на всяка заблуда - непознаването на Писанието или изкривеното му разбиране. За да покаже на садукейте, че те попадат точно в тази категория, Иисус им привел пример от Петокнижието(и по-точно от Битие), което самите садукеи си мислели, че познават и което признавали за боговдъхновено. Той им каза: "А че мъртви ще възкръснат и Мойсей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов. Но той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи"(37,38). Иисус показал на садукейте, че в самото Писание, което те смятали, че познават и което приемали за вдъхновено, се съдържа учението за възкресението. Авраам, Исаак и Яков живели около 400 години преди Мойсей и въпреки че те отдавна били претърпяли телсна смърт, Бог явява себе си като техен Бог. А Бог не може да бъде Бог на мъртви, на нещо, което не съществува. За нас от гледна точка на времето даден човек престава да съществува, след като умре тялото му. Но за Бога няма време, няма вчера, днес и утре. За Бога всичко е "сега" и Той вижда това, което ние наричаме минало, настояще и бъдеще в един миг. Затова умрелите за Бога са живи и очакват възкресението си, съединението на душите с телата им.
За нас разбира се, колкото и да ни се иска, е невъможно да си представим какъв точно ще бъде начина на съществуване след възкресението. Но все пак Писанието ни дава известни детайли по този въпрос. За някои от тях споменава Иисус Христос в отговора си към садукейте:
"чедата на тоя свят се женят и се мъжат; но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат. И да умрат не могат, понеже са равни на ангели и бидейки синове на възкресението, са синове Божий"(34-36). Очевидно "оня свят", новия свят ще бъде доста по-различен от света, в който живеем. Когато Писанието говори за свят, то няма предвид свят в смисъл на природа, околна среда или обкръжаваща действителност. Под свят по-скоро се има предвид начина на съществуване на човека и взаимоотношенията му с другите хора. Така че ние не знаем дали в бъдещия свят ще има дървета, планини, равнини, слънце и други такива елементи от окръжаващата ни действителност. Възможно е да има. Но от Писанието със сигурност знаем, че ние, тялото и душата ни ще бъдат изменени. Те няма да са подвластни на смъртта, няма да са заразени с греха и да изпитват постоянна сконност към него. Емоционалния свят на човека ще е различен, защото любовта и радостта ще бъдат наша същностна характеристика. Умствения ни свят също ще е различен, защото тогава ще познаваме Бога и всичко, което ни е нужно в пълнота.
Освен това има още нещо за нашето съществуване, което научаваме от текста. Виждаме, че взаимоотношенията ни помежду си ще бъдат различни. Очевидно поради обновените тела и души, поради новата ни душевност, които ще имаме, бракът, който самия Бог е учредил и дефинирал за наше добро тук на земята, ще загуби своето предназначение. По същество бракът има три заложени от Бога функций:
1.съпруга и съпругата да бъдат "една плът", да бъдат двама партньори, които взаимно да си помагат и да имат дълбоко междуличностно интимно общение;
2. създаване и възпитаване на ново поколение и
3. избягване на изкушенията на плътта и света и запазване половото общуване, което само по себе си е благословение от Бога за живота ни в този свят, в рамките на брака.
Имайки предвид това библейско предназначение на брака, в новия свят след възкресението неговите фукнций ще отпаднат, защото между тези, които "се сподобиха да получат оня свят" няма да съществува бариерата на греха и всички останали бариери, които ни отделят един от друг в този свят; няма да съществуват изкушения, капани, в които да падаме; няма да бъдем ограничени от собствения си пол, било то мъжки или женски, защото ще бъдем съвършени и ще изпитваме пълнотата на Божието творение, наречено "човек". Всички, удостоени с въскресението, ще бъдат едно семейство, в което на никой нищо няма да липсва.
И така, едно от нещата, които най-много ни запленяват и коренно променят светогледа ни е възкресението, защото за нас няма по-ценно нещо от живота. Възкресението е това, което ни дава животворен тласък и неувяхваща вътрешна радост. Чрез вяра в Христос ние сме синове на възкресението, синове Божий и ще се сподобим да получим бъдещия свят. Относно това как точно ще съществуваме след възкресението Писанието не ни дава пълно обяснение, но това, което със сигурност знаем, е че нашият добър Пастир възкръсна и ни показа, че това ще се случи и на нас и че " ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат. И да умрат не могат, понеже са равни на ангели и бидейки синове на възкресението, са синове Божий"
18.11.2001 г.
|
Възкресението - тема за размисъл
