Фрида, защо мислиш, че държавата Израел, такава каквато е сега, има бъдеще? Не оспорвам, че Бог е най-малкото позволил събирането им в Израел през 1948 г. , но както много неща, които върши Той и това Му дело е може би украсено в човешки разбирания, които са често романтични и повърхностни. Ако говорим за изпълнение на пророчества, то ще трябва много обстойно да разгледаме тези пророчества. Мисля, че ще направя това в някой следващ постинг, когато се включат още хора по темата, но като за начало искам да обърна внимание на факта, че когато Бог връща пленниците Си, изкупените Си в Ерусалим, Той го прави пред очите на всичките народи и ги дарява с вечна радост, скръб и въздишане побягват, Той е техен Бог и те са Негови люде. Всеки непредубеден читател още в този момент разбира, че днешната държава Израел не се вмества в това пророчество.
1. Връщането стана пред очите на всичките народи в смисъл , че всички го видяха, но славата не беше за Бога в никой случай. Пророчествата говорят за пряка намеса на Бога при Неговото завръщане и в такъв размер, че всичките народи ще са наясно, че именно Бог, а не Теодор Херцл или Световния Еврейски Конгрес или ООН или Съвета за Сигурност или Хагана, е в основата на завръщането.
2. Вечна радост и "побягване" на скръбта, са разбира се последните неща, които могат да се кажат за жителите на днешен Израел, раздиран от външни врагове и вътрешни борби и разделения на светски и религиозни евреи (еднакво непознаващи Бога)
3. "Аз ще бъда техен Бог и те мои люде" - В Тел-Авив понастоящем има повече проститутки отколкото в Лондон. Състоянието на този (въпреки всичко Божий)народ е плачевно и не се вмества в обещанието изложено по-горе в цитата, т.е. че след завръщането си те ще бъдат (в истина и в правда) Божий народ. Нека обърнем внимание и на факта, че Откровение на Йоан нарича Ерусалим духовен Содом.

От гореизложеното се налага още един въпрос - Кога ще се изпълни това пророчество? И как? Питам как, след като изрично се упоменава за финално завръщане от ПЛЕН? Налага се от само себе си един единствен извод с който знам ще скандализирам мнозина, но до който самия аз стигнах след болезнена преоценка на отношението си (човешко-християнско-пророческо-романтично-военно) към Израел. И тъй, лично аз очаквам едно последно разпръскване на Израел. Зад това стоят десетки пророчества, които ще споделя по-натам, но които и самите Вие бихте могли да разгледате. За справка само Амос 9.8-11

"Ето, очите на Господа Иеова са върху грешното царство, И ще го погубя от лицето на света; Само че няма да погубя съвсем Якововия дом, казва Господ.
Защото, ето, аз ще заповядам, И ще пресея Израилевия дом между
всичките народи (!) Както се пресява житото в решетото; Обаче ни най-малко зърно няма да падне на земята. От мене (!) ще измрат всичките грешници между людете ми, които казват - Това зло няма да стигне до нас, Нито ще ни предвари. В оня ден ще въздигна падналата Давидова скиния, И ще заградя проломите й; Ще въздигна развалините й, И ще я съградя пак както в древните дни" (Удивителните знаци - мои)

Изглежда връщането на Израел в Палестина е последното доказателство, което Бог ще даде както на Израел така и на нас, че по човешки нищо не става или най-малкото - става, но с горчиви плодове.

Dimension, идеята за грабването на църквата преди голямата скръб е може би една от съществените заблуди в modern times mainstream christianity. "През много скърби трябва да влезем в Божието Царство" са думи които не касаят само преките християнски проблеми, които всички срещаме, но са и пророчески. "Те са ония които идат ОТ голямата скръб" пък са думи в Откровение, подчертаното мое.
Може много да се говори по това (и трябва) като вярвам и други ще се включат, но най-общо искам да кажа къде се крие коренът на тази идея за pretribulation rapture. Желанието на днешното християнство да угоди на човека, да не го плаши, да не го смущава (богато подплатено с цитати като "Мир вам" и т.н.), да го залъгва и да му представя само Славата на Бога без Мъките на Христа е довело до това. Няма Божия слава там дето няма смърт.
За справка само - когато се отваря 4-я печат излизат конници,

"и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове",

след това идва 5-я печат когато

"душите на ония, които са били заклани за Божието слово, което опазиха. И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях. "

Това как ви се струва?

Днес май много табута засегнах, за което смирено благодаря само на Бога.