|
Елате ни вижте…(и чуйте, а защо не и помиришете…)!!!
Свидетели сме на небивал възход на демокрацията у нас и то до такава степен, че вече се усеща “шума и полъха” на толкова мечтаната Европа. За този, който е в недоумение за какво става дума, нека премине по-нататък и ще разбере… Всички българи трябва да ликуват – все повече и повече се приближаваме към заветната цел и то по какъв прекрасен начин: вслушваме се в призива на важни личности от световна величина, които изпращат протестни писма, за да събудят гражданската и човешката ни съвест и благодарение на това дружно живеем с глутници бездомни кучета и от безмерната ни любов към тях се раждат “бели нощи”, в които се налага да изтрайваме безспирния им лай. Сутрин, ако застанете навън пред някой жилищен блок, идеално ще уловите неповторимия момент как българите като зомбита, с подпухнали от безсъние очи, в името на кучешкия рай, тръгват “по пътя към Европата”. Но нищо, така е, всяка мечта иска жертви! И ние българите я даваме безпроблемно…
Седнали да правят проучвания какъв е жизнения стандарт на българина. Е, хубаво, но трябва да се знае, че се изпуска едно много подходящо място за тази цел… Нали след “бялата нощ” настъпва дългия ден и “любимото на махлата псе” трябва да си похапне. Значи само гледаш кой какво стиска в торбичката и готово! А, ето този носи огризки от пържолки – добре е значи, приближава се към “Европата”. Ух, пък този – остатъци от картофена яхния – къде ти нашият любимец “Мърльо” ще се излага да вкусва такива ориенталски гозби! Ами така де!…
За съжаление едва ли българите знаят едно много важно нещо – че трябва да са адски горди със себе си?! Да, да – правилно сте прочели! И то не по друга причина, а защото сме невероятно успешен български вариант на Бриджит Бардо – и ние като нея се грижим за горките бездомни кученца, и ние като нея ги обичаме – иначе как бихме допуснали нашите все по-малобройни дечица да си “играят” на площадките със сладките кученца, които безпроблемно им прехвърлят по някой свой “съквартирант” /разбирай бълха или кърлеж/, ако не е така, нали? Да, да, да! Уверено вървим към “Европата”! Дали е нужно да им извикаме на европейците: “Елате ни вижте… (и чуйте, а защо не и помиришете)”?! Не зная дали ще е от полза, защото не съм там в сънуваната Европа и не мога да ви кажа дали ще се отзове някой, но ако все пак реши да надникне тук, сигурна съм, че ще ахне от възхищение: каква “красота”, какви “добри нрави”, какво невероятно отношение към животните /в частност кучетата/. Ще се зарадва ами, как не! Дали при тях в пустата му Европа са виждали детски пясъчници, пълни с кучешки изпражнения или дървета, “минирани” от същия вид чудесии?! Едва ли, но е радостно, че се приближаваме към своя блян! Ами да, колко “грижовни стопани” са се навъдили само! Как отглеждат съвсем доброволно четириногите си приятели - хранят ги, поят ги, на ветиринар ги водят /между другото знаете ли, че вече и за домашни любимци има почистване на зъбен камък с ултразвук и се говори, че скоро ще стартира здравна реформа и за тях?!/, а след това ги изкарват навън да подишат чист въздух горките, да побягат на воля, щото им се е свило сърчицето в тия панели, и да се облекчат доволно из улиците на града /разбираемо е, нали – за да не мирише вкъщи/. Хвала вам, о, благородни люде! По този прекрасен начин всички ставаме съпричастни на тази “хуманост”, която ще ни изведе по-бързо “по пътя към Европа”. Само тихичко за тези, които зная как е по “светите европейски места”… и са видели как стопаните на кучета си носят специална торбичка с метличка за “скорошното щастие”, което ще ги споходи и ревниво го пазят само за себе си…
“Да ни е честита… Европата”, както казваше доскоро един наш вожд! Но все пак: “Елате ни вижте… (и чуйте, а защо не и помиришете)”!!!
|
"Елате ни вижте..., и чуйте, а защо не..."
