Лесно е. Взимаш предвид дали при разтварянето няма и конкретна термична реакция, която да прецака другото, което вече е вътре. Например: сярна к-на във вода/ натриева или калиева основа във вода - силно екзотермична реакция, или амониев нитрат във вода - силно ендотермична. Или да не натвориш и химична реакция, като да имаш сярна киселина и в нея да разтваряш натриева основа. Защото освен да прецакаш разтвора, може да се окепазиш.
Ако няма, по правило първо твърдите, после течните по реда на плътността, както си запомнил.
Също и да имаш предвид водоразтворимостта на всяко едно нещо, защото в даден момент при тези параметри ще стигнеш до наситен разтвор и за повече разтворимост ще трябва да качваш температурата (за захарта). Също, и че всяко вече разтворено вещество намалява последващата разтворимост на другото. В смисъл, ако захарта, да речем, има разтворимост 30 % и солта също 30 %, то няма да се получи комбиниран по 30 % разтвор на захар и сол. Водните молекули, които разтварят/солватират първото, няма как да се справят и с второто, понеже ще са ангажирани.