Ще бъда 100% реален - живачна плазма би трябвало да има, въпросът е дали има такова нещо като червен живак или като [XERUM-525]? Защото според Фарел до колкото чета и разбирам текстовете му живачната плазма била в самите цилиндри но в оста на която те се въртят срещуположно вътре в нея имало точно ксерум-525. Там йоните от живачната обвивка на цилиндрите според учени(кои?) летели точно до тази магнитна ос пълна със ксерум-525 със скорост няколко км/sec.

Ти знаеш ли че ако наистина тази живачна плазма ако наистина се движи със стотина-двеста хиляди обора в секунда вътре в цилиндрите защото ефектът явно е кумулативен един път от тяхното въртене със скорост 50 000 оборота в минута и втори път от тази йонизация още не знам колко пъти отгоре, то само това чисто физическо движение на живачната плазма без да броим всякакви йони и електрони особено електрони около апарата мисля че е достатъчно да вдигне обекта във въздуха.

Отделно разделянето на магнитните полета следствие на вихровата компресия е съвсем отделен контрабаличен ефект.

А най-интересното е че магнитният гравителид въобще не може да излиза в космоса защото неговата двигателна система се основава на жироскопната антигравитация.
Сиреч паразитира върху земната гравитация и затова американците са сложили на ТР-3Б ракетни-и химически с гориво водород и окислител кислород двигатели и ядрена установка пак за тези ракетни двигатели. Сега ако не съм разбрал нещо правилно я си представи че ядрената установка захранва жироскопичната антигравитационна система с цилиндрите тогава какво става?