Jack> Такааа - преди години бях решил твърдо да не се занимвам с химически синтези, защото не щях да се тровя.

И аз съм се заричал. За първи път - още на дипломната работа. Бях още впечатлителен, а ми се наложи да работя с фосген :)

Jack> Мога да го дам на една компания – те да го изгорят, но се чудя дали не мога сам да разложа хидразина, особено ако работя с по-големи обеми.

Можеш, разбира се.
Трябва да оцениш, кое е по-приемливо за теб - да се занимаваш с отчет, опаковка, предаване и заплащане за унищожаването на хидразина или сам да си играеш. Съветът по-горе за умерен окислител е баш в час.

Реално на пусковите площадки ползват предимно други окислители, най-често с калциев хипохлорит (техническа хлорна вар). Ползват и различни препарати на хлорамина, най-често сгъстена каша. Да, да - много правилно си си помислил - квото използват за кенефите, с това обработват и разливите на несиметричния диметилхидразин и смесите му с монометилходразин и хидразин.

Това - за разливи по плътни повърхности тип бетон със замазка. Кашока остава в локвата и е с гарантиран излишък. След контрол с газоанализатор продуктите на детоксикацията се измиват с пожарникарски маркуч от по-голямо разстояние.

При разливи по почвата (място на падане на степени или аварийни пускове) се налага обработка не с каши, а с разтвори. Най-често се използва натриев хипохлорит. Май са пробвани и разтвори на хлор във вода, има патенти за всякакви анолити (електрохимично активиран разтвор на натриев хлорид във вода със съдържание на активен хлор около грам на литър). Абе става всичко, стига да е по-евтиничко.

За твоя конкретен случай - наистина можеш да пробваш водороден прекис, за начало няколко процента. Като нищо ще стане, няма да смърди на хлор и лесно ще можеш да го доведеш до състояние, което по закон и по съвест ще можеш да засилиш в канализацията.

Успех!