По-голямата електроположителност на даден метал не означава, че той винаги и еднозначно ще редуцира солите на по-електроотрицателните метали от него. Условията са от отгромно значение, защото:

E= Ео + RT/(nF)*ln[f(Ox)/f(Red)]

Където f е фугитивността (активност, летливост) на съответната форма. Калият със сигурност може да измести натрия от негови соли при обичайни условия. Но ето какво казва "Неорганична химия" на Генов-Манева (стр. 69):

"Калият обикновено се получава по реакциите:

Nа + KCl = NaCl + K;
Na + KOH = NaOH + K; T<700 *C

При тях прави впечатление, че по-малко актвиният метал (Na) измества по-активния --- калия, от неговите съединения. Тоша е възможно, тъй като енергията на кристалната решетка на еднотипните съединения на натрия е по-голяма от тази на калиевите. Освен това калият е по-летлив от натрия."

Т.е. - ако погледне отново уравнението на Нернст: по-високата енергия на решетката, значи по-малко фугитивност на Na+, а по-високата летливост на калия - по-голяма фугитвност на металния K.

ПП:Разбира се - за да се видят тези зависимости, човек трябва поне малко да разбира физикохимия, а не като досадното същество, което се е обадило по-нагоре - да не е чел нищо!


----
бял подпис на бяло поле

Редактирано от Linjack на 25.01.11 22:12.