|
|
| Тема |
 В пещерата на Аладин или един чувал калиев |
|
| Автор |
Kиpo ( ) |
|
| Публикувано | 22.04.10 11:46 |
|
|
|
нитрат.
Да ви разкажа случка от миналата година
Първо - малко предистория: в късните Байтошови времена, бидейки млад бомбаджия между 4 и 6 клас, калиевият нитрат бе с цената на златото за мен. Снабдяването с него бе на границата на невъзможното и може би това ме спаси само с опечена ръка и изгорен мокет в детската стая Бях се доближил(колкото и нескромно да звучи) до съвършенството в приготвянето на черен барут: сяра имаше без пари по селскостопанските дворове, дървени въглища си направих сам -от тия компоненти имах по един средноголям чувал. Но! Златният ми КNО3, май прешъс...!!
И тъй: Миналата година в една агроаптека, от която се снабдявам с торове, фунги-, инсекти- и пестициди, сред наредените чували гледам един с недвусмисленият надпис POTASSIUM NITRATE.
След 10-15 секунди истината получава приоритет и нахлува в мозъка ми:)))
Е, снабдих се само с 5 кила и повечето ползвам за торене, макар сърцето ми да се къса и част от мен да се бунтува срещу това съсипване на тоя златен прах, но...вече сме възрастни хора.
и ВСЕ пак, самият аз не мога да повярвам, че не съм се отдал поне веднъж, поне за малко на порока си от ранни младини:)
Представата как купчинката барут, запалена с пробна цел изгаря за част от секундата, оставяйки тъмни петна по ретината за почти час(ч. барут в идеалната си форма е фин, сивкав прах, който може да бъде издухан с леко подухване, за разлика от тоя, в който нитратът е заменен с перманганат, последният също става, при липса на нитрат, но е мръсен, обикновено оставя малки топчета окислен материал след себе си и кафяви петна, тоя с нитрата -не). Ех, млъкни сърце!
Моля, НЕ ВКАРВАЙТЕ в темата противната лаишка смес от "миниум и бронз", от която тъпунгерите правеха "бомбички"
Нарочно слагам всичко в кавички, тъй като тая хамалогия не е изкуство, за разлика от оригиналната китайска субстанция.
| |
| |
| 
|
|
